Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти се виждаше тениската. Налагаше се да подтичвам, но това за мен не беше особен проблем. Бях четиринадесет годишен, кипях от енергия, бях здрав и силен. Всъщност тичането ми беше затруднено от разпилените листа и локвите в парка. Може би нещата щяха да са доста по-лесни, ако едната ми маратонка не беше разлепена от едната страна като паст на крокодил, а подметката на другата не беше протрита, почти да изчезване. Ха-ха, като се сетя за тази дупка на подметката не мога да не се засмея. Чакайте, ще ви разкажа.
Беше миналата година, лятото. Мама открила тези маратонки до един контейнер. Дупката си я имаше, макар и доста по-малка, но факта, че това бяха маратонки, а не някакви си кецове или гуменк ...