ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН
Вече три денонощия старият лежеше върху проядения от червеи креват. През деня втренчваше невиждащи очи в ъгъла на опушения таван, където между гредите бе разперила криле голяма черна паяжина. Не разговаряше с никого. Нощем мъчително кашляше, давеше се и тежко плюеше в един празен буркан. Вслушваше се в хриптящия резонанс на гърдите си безучастно.
Това, което ставаше около него, вече нямаше значение. Примирен се подчиняваше на всичко, а не желаеше нищо. Чуваше суетящите се наоколо стъпки - понякога тежки и снизходителни, понякога плахи. Имаше странното усещане, че е с извадени вътрешности, натъпкан със слама и отново грижливо зашит. Чувствата го бяха напуснали - нямаше болка, гняв, съжаление... Обхванат от лекота и спокойствие, любопитно наблюдаваше как при всяко отваряне на вратата паяжината невротично потреперва, после се успокоява и застива в ново очакване.
... Така се чувствуваше, когато беше още момче. По Голяма Богородица след жетва ходеше с майка си в съседното сел ...