14 февр. 2025 г., 06:58
8 мин за четене
Говореше тя нещо, мъгливо я следвах с очи ,пред гардиероба да вади чаршафи, калъфки , бельо, екипи. И бяла пелина се спусна пред очите ми...
Тонито, Тонка,... Тони...
Стана ми смешно като се запознавахме, Тони, все си мислех, че е Антоанета,
Мария -Антоанета...
- Но истинското ти име е Антоанета ли, а галено Тони
- Нее, казвам се Тонка
- Е как така - упорствах
- Ами така, как има Тончо, значи има Тонка, или Петър и Петра, или Петко и Петкана- смееше се тя
И по-добре ли щеше да е, както някъде ги именуват според звука на хвърлен меден казан из камънаците...
Знаех, че е технолог в шивашка фирма, където често разтоварвахме плат, и изглежда се ползваше с влиятелно име, защото никой не смееше да й възрази. Там се запознахме като българи, после онова парти, появи се и Дима...Приятелки ли бяха.
На плажа не подчертаваше даденостите си, а умело ги поприкриваше в по-обикновен бански, ползваше обикновена плажна хавлия. Или по-точно жена, която не вдига врява около себе си и гледа да остане незабе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация