ЛЕЧИТЕЛЯТ
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Преди болният да отвори дума за болките си, лечителят попита:
- От какво страдаш?
- По-добре ме питайте от какво не страдам. Всичко ме боли. Всичко в мене сякаш е изгнило. Но най-много ме мъчи немощ.
Лечителят се взря мълчаливо в лицето му. Всепроникващият му поглед потъна в бездните на това изстрадало лице.
- Ще можеш ли да ми помогнеш - попита тихо болният..
- Болестта ти е излечима, но от теб зависи дали ще се излекуваш. Ще ти кажа каква е и как можеш да се избавиш от нея, а ти ако приемеш, ще се излекуваш.
- Как няма да приема. Ще направя каквото трябва. Каква е болестта? Как да я лекувам? - няма търпение да разбере немощният.
- Страданията ти идват от това, че не можеш да задоволиш безбройните си желания. Изхвърли всички желания от себе си и ще бъдеш здрав.
- Само това ли е!? - зарадва се болният.
- Малко ли ти се вижда!? Та това е най-трудно лечимата болест. Желая ти успешно лечение и оздравяване.
След тези думи лечителят даде знак на посетителя да се оттегли и рече:
- Да влезе следващият.
© Иван Хаджидимитров Все права защищены