7 февр. 2010 г., 12:57

Ледени цветя 

  Проза
1629 0 1
3 мин за четене
Все още е ранната нощ, часът е някъде около 01:31, а аз вече дори имах опит да заспя... Но както разбирате - неуспешен. Бях си легнал съвсем удобно с едно пакетче семки и гледах комедия, която обожавах като дете... Но времето сега не е като преди... За жалост. Но не бе това причината да не мога да заспя, въпреки че се чувствам психически изморен, причината бе в това, че исках да изпиша целия си живот в няколко реда... Но това ми се видя невъзможно след неколкократното натискане на копчето Delete. Изписал съм толкова много редове, а съм оставил толкова малка частица от живота си в тях... Хващали са ме на фокус повече от червената роза и нейните бодли... Но някак си всичко ми изглежда фалшиво, все едно съм затворен в холограма на този свят и ме карат да виждам нещата както на тях им е удобно. Тази тема за живота и кой точно ни го управлява, е развивана десетки, даже хиляди пъти и мисля този път някак си да я оставя настрани... Нямам нужда от нея... Искам за друго да пиша... Имам желаниет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??