Легенда за Бабин град
-Добре де, дядо...ами защо пък се нарича Бабин град ? Този въпрос ме изненада. Ах, хлапакът му с хлапак! Постави ме на тясно, като на шега! Но аз винаги имам готови отговори за всичко и в този момент торбичката с хитростите отново влезе в употреба. Наведох глава към малчугана- очите му гледаха втренчено и умно, сякаш очакваха от мен да разкрия най-голямата тайна в цялата вселена, да кажа,че Земята не се върти или че Млечният път е всъщност от маргарин. Какви очи! Все едно си застанал на ръба на огромно езеро и гледаш в него. А то стои кротко, невъзмутимо и дълбоко... неизмеримо дълбоко. Вгледах се в тези очи и се усмихнах загадъчно. Това възпроизведе очаквания ефект- мъникът примига нетърпеливо и каза: -Знаех си, дядо! Само ти можеш да ми кажеш каква е истината! Хайде, разказвай, де!
Нямаше как, поотупах торбичката с хитростите и започнах разказа си, който самият аз бях чувал от бащата на моя баща, дето е син на човека, който преди много години научил историята от ...