ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
Чу се страхотен тътен. Като че ли планината се беше разцепила. Откъм Бърдо се появи огромен облак прахоляк, който бързо се затъркаля надолу по неравния път. Тропот на десетки копита и неясни гърлени викове се чуваха откъм облака. Изцвили кон и бързо се смеси с тупурдията от приближаващата се конница. По скоростта и неистовите крясъци личеше, че това не е аскер. Бяха банда диви разбойници, които напоследък безчинстваха в околностите или тайфата на Мурад, която се връщаше от лов или от поредния зулумлък. Чия ли къща бяха изгорили гаджалите този път?
С приближаването към валога виковете заглъхнаха, а тропотът на копитата се усили и цялата земя затрепера от галопа на расовите атове. В яхъра на Мурад такива не липсваха. Да събира и отглежда първокласни коне беше любимо занимание на бея. За страстта си не жалеше ни пари, ни време. Видеше ли някъде хубав ат, той трябваше да го притежава. Ако не успееше да го купи или да го получи като откуп, той пращаше гавазите си да го ...