Гавазите на Мехмед Кюпрюлю се отправиха по дирите на попа. Измъкнал се бе папазинът без да го усетят, улисани в суматохата около влизащите в правата вяра.
Не бе издържал папазинът му с папаз, да гледа как единоверците му, тези, които сам бе кръщавал с вода в свещения купол, сега да приемат чуждата вяра, да забулват главите си в чалми, и да гледа как на тези, дето не пожелаха да сложат басмите – главите им повече да не им трябват, защото ножът ги бе отделил от тялото им.
Пъплеха и пухтяха по стръмните и отвесни склонове на гордата и неподвластна никому през вековете планина. Далеко горе съзираха веещото се на вятъра расо, което превалило хребета се закри от погледите им. Изкачили се, отново съзряха попа да се катери по отсрещните склонове.
Агата спря, прибърса чело, поразмисли – вземайки си въздух – и изпрати трима да заобиколят върха. В шумата попът нямаше да ги забележи. По едно време му подвикна:
- Ей, папаз, постой бре, планината е голема, не можем да те стигнем, ама и ти няма къде ...