Легенда за Рилка и Пирин.
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сякаш живота беше спрял. Небето беше синьо, и слънчо беше единствения господар на тази нажежена до “червено” синева. Ни орел, ни палава чучулига се мяркаха в безкрайната небесна шир. Заради голямата жега, светът беше замрял напълно. Само водите на езерото, издаваха странен шепот, обгръщайки с ласка голото тяло на красивата мома.
Рилка беше една. Нейната красота беше известна на всички в този южен край. Много момци се бяха опитвали да спечелят нейното благоволение, но напразно. Сърцето на Рилка оставаше заключено с десет катинара за въжделенията и на най-видните ергени на областа. Една беше Рилка по хубост в този край, една беше и с благия си характер. Сърни се хранеха от ръката й, и всякаква жи ...