30 июн. 2009 г., 12:46

Легенда за русалия Яна 

  Проза
1579 0 13
2 мин за четене
Чудесно село беше Явор. Радваше с тучни ливади, плодородни ниви и весели хора. Сега от него не остана нищо - само камък върху камъка и изгоряла трева. Остана и славата на онази чудна девойка, Яна.
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покрива на плевника. Коста й, вечно разпусната на воля, но никога разрошена, падаше на черни къдри до кръста. Очите й, обаче, омагьосваха - големи, черни, дълбоки. Дори някой да си помислеше нещо не много мило за нея, спомняше си за тези очи и всички лоши мисли изчезваха.
Заради високия си ръст, тя имаше здрави и силни ръце и крака. Това й помагаше да върши такива мъжки работи, като носенето на камъни и строежа на каменната стена около селото, която беше започнала наскоро. Чудеха се хората как тези ръце, които бяха избродирали най-красивите чаршафи и покривки, се бяха заели с такава тежка работа. Много момци мечтаеха тези ръце да милват тях, а не камъните. Яна си гледаше работата, поздравяваше вс ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Все права защищены

Предложения
: ??:??