Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, скочих от леглото като ужилен и веднага се качих на кантара. Нямаше съществено изменение. Погледнах се в огледалото. Като изключа намръщената си сънена физиономия, и визуално нямаше промяна...
" Пффф, пет часът! Ще поспя още". Легнах с усещането, че няма да мога. Нещо се случваше с мен. Реших, че може да е от антидепресанта, който пия от известно време, предвид паник - атаките, следствие на инфаркта... Едва ли. Всъщност това е лек препарат и за няколко месеца не чувствах нищо различно, освен подобрение. В друго време вече щях да пия кафе и да пуша поредна цигара, докато се взирам в потока на социалните мрежи и се зачитам в анимираните клишета за "добро утро с кафето" и "щастлив вторник"... Сега ...