Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може да нахвърля набързо скица на любовта между двама.
Мъжът очаква да посрещне изгрева. Върви по плажа и спира едва, когато на хоризонта слънцето покаже своята усмивка. Наслаждава се на тишината. Откъснат от ежедневието, той дори си позволява да мечтае. Облак закрива за миг слънчевия диск. За толкова кратко, но достатъчно мъжът да забележи силуета на жена. Той се взира в далечината. Единственото, което знае до този момент е, че и тя обича да посреща изгрева. Облакът се скрива. Слънцето осветява лицата и на двамата. Светлината изчиства спомените им и на тяхно място кани мисълта един за друг. Забравено чувство на топлина облива душите им. Цял ден мислят един за друг без дори да се познават. На след ...