Летен спомен
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. Те те мачкат, братле. От самото начало. Те те контролират, те те оковават със своите правила. Те ти казват как да говориш, какво да говориш, какво да правиш, те ти казват дори какво да мислиш, братле. Те те смазват, пречупват те. Те искат да те контролират – всеки твой поглед, всяко твое действие, всяка твоя дума, всяка твоя мисъл. Те не искат да бъдеш различен. Те не искат да бъдеш силен, не искат да питаш, да знаеш, да можеш, да искаш. Ето ти си на пет и те ти казват: Не ходи там, не пипай това, не говори така, така не се прави, яж си закуската, мий си ръцете, не питай това, не, не, не. Ето че ти си на седем и те те затварят в прашните, задушни стаи и там всички седят мълчаливо, седят по о ...