1. Спомен от бъдещето
Омайно утро с аромат на новоизгряващо лято. Безконечно дълбоко море, в което се оглеждаше ранната мъглявина и се издигаше все нагоре към необхватния простор. Лек, прохладен бриз разклащаше клоните на заспалите дървета по брега на залива. Бисери от сутрешната роса полепнаха по мъхестата повърхност на листата и сребристите паяжини.
Ала всички те изглеждаха мимолетно в сравнение с празничната суматоха около наближаващото тържество. Преди три луни в околността бяха разпратени официални покани, изписани със златисто мастило и подпечатани с императорския печат.
Поводът бе завръщането на народни герои с благородническа кръв. Опазването на мира бе на почит, а не подклаждането на война, както се бе случило преди това. Огромна промяна настъпи за страна, свикнала да разрешава проблемите си чрез кървави преговори.
Николай и София, дясната ръка на императора; мошеници за провокаторите и чума за всички останали. Мразени и отричани бяха имената им, затова и старанието около бала ...