"Лице в лице с миналото"
от Елена Михайлова
Валерия гледаше от прозореца как дърветата препускат от самото движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно място - извън града. Преди време беше тук на почивка с тогавашния си приятел, който за съжаление или за радост ( по скоро радост) не му хареса изобщо мястото скараха се и той я напусна. След този случай, Валерия реши да остане за по дълго в селцето.... "Може пък да ми се отрази добре" беше казала на приятелката си по време на обичайния им телефонен разговор. И точно така стана . Запозна се с хората от селцето ... играеше си с децата им... неусетно се превърна в една от тях. Всички я харесваха и тя ги харесваше, разбира се. Но едно запознанство беше специално за нея....в момента, в който видя Галин, тя усети, забравените след бившия й "пеперуди" в стомаха. Беше взаимно. Искрата пламна и при д ...