22 нояб. 2009 г., 23:14

Лилаво 

  Проза
840 0 3
2 мин за четене

 

    Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!

    Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.

    А тя стои на перваза на прозореца, държейки в ръцете си букет от люляци. И чака той да пристъпи към нея.

    Той гледа сладостните, меки извивки на тялото ù и въздъхва. Но не протяга ръце към нея. Само с поглед и с аромат на люляци целува очите ù.

    Плавно и равномерно, приглушените лилавникави светлини хвърлят студени светлосенки по сведеното ù лице.

    Тя стои на перваза на прозореца, държейки букет от люляци в ръцете си. И се усмихва.

    По ъгълчетата на устните ù нежно затрептяват трапчинките, които той неистово обича. Под пръстите си усеща златното сияние на кожата ù. И отсечено поема въздух. Но не я докосва. Само с поглед и аромат на люляци гали стъпалата ù.

    Тя извива глава под разпадащите се звуци на джазова музика, долитаща някъде от далечината. После вдишва дълбоко горчивия аромат на букета, който държи в ръцете си.

***

    Той прокарва уплашено пръсти по тънкия плат на лилавата рокля. Тази, същата, която години наред стоя захвърлена в най-отдалечения край на живота и леглото му.

    Изсъхналият букет люляци още стои там, върху перваза на прозореца. Така и не намери смелост да го изхвърли.

    Нащърбената чаша, помнеща толкова сутрешни кафета и размити целувки, още пази тръпчивия аромат на незабравимото. Така и не успя да отпие от нея.

    Той още гали с поглед и аромат на люляци избледняващия призрак до прозореца. А разпадащите се акорди на долитащата от далечината джазова музика още карат момичето с люляците да извива глава в божествена сладост.

    Лилавата рокля лежи намачкана и самотна върху леглото. Едва сега той успя да събере достатъчно от себе си, за да я докосне.

    Изсъхналият букет облъхва с настойчивия си мирис стаята, създавайки  някъде там, вътре в себе си, една отделна лилаво-омайна вселена от болка и обреченост.

    В нащърбената чаша има недоизпито сутрешно кафе с дъх на канелени целувки.

    А тя... все ще седи върху перваза на прозореца и ще държи букет от люляци в ръцете си. Откъде пък... букет от люляци в средата на зимата?...

© Метафора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??