ГЛАВА 1
Колко време беше минало – час, може би два, а дали не беше изминал цял ден или дори седмица. Нямах представа. Усещах само, че лежа по гръб, а главата ме болеше ужасно. Не знаех колко време съм била в безсъзнание и едва ли някога щях да узная.
Премигнах няколко пъти с очи, но всичко ми беше замъглено. Ръцете, краката, всяка част от тялото ми тежеше. Опитах да се надигна, но това не беше лесно. След няколко минути и доста усилия от моя страна, успях да се подпра на ръце и да седна на тревата.
Първото нещо, което видях и което ще помня винаги, беше най-красивата гледка, която някога се е разкривала пред очите ми. Беше толкова нереално, пленяваше ме. Почти останах без дъх, втренчена в това, което наблюдавах. Прииска ми се някой велик художник да бъде сега с мен, за да обезсмърти тази красота завинаги. Той щеше да бъде възхитен, пленен и дори вдъхновен от всички това. Е, аз бях сама, факт, от който не се интересувах точно сега.
Ето какво виждаха очите ми в този момент. Аз се намирах ...