29 авг. 2010 г., 13:29

Линията на покровителстваните 

  Проза » Другие
741 0 2
5 мин за четене
Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и нерешителна зодия, но имат нещо, което така ти се набива на очи, че забравяш всичките им възможни недостатъци. Те са изящно, ангелско красиви. Не божествено, защото за божествено си представям някакво могъщество, а те просто ти се струват толкова невъобразимо очарователни, толкова запленяващи... Ако не беше рус и синеок, вероятно нямаше да се сетя точно за ангели, но той е точното олицетворение... Изведнъж осъзнах, че разсъжденията ми от астрологични се превърнаха в наркотични.
Да, оказа се че на този остров доста често излиза по-евтино и по-лесно да се надрусаш, отколкото да се напиеш. Не говоря за хероин, но, горе-долу, все тая. Когато само пиех и пушех трева, казвах "Е, не говорим за херои ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Все права защищены

Предложения
: ??:??