...Сълзите приличат на падащите есенни листа...Природата не прощава, както и болката, изнизва се водата след дъжда върху паважа. А някаква жена, с цигара в ръка, измита тъгата, смеейки се на близкия бодигард, шегата притъпява мислите.
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце и да ги утеша ..., по своему, по Анински.
Ала...идващата зима, пристъпва сърдито, мачка мокрите жълтеникави листа , те са толкова самотни и объркани, стъпкани, плачещи, затова облаците бързат да избягат....Да не виждат. Някъде, където е лято. А небето е син воал от радост. И въздухът стига.Щастието е всеотдайност.
Мислите ми са поредната хаотична илюзия. Ала толкова се нуждая от нея!... Усмивката ми е поредната гримаса, клоунска пародия .Аз ли вървя, али някоя друга?...
...Кръговрат и може би пак идващо особено, изтръпнало начало... За кого?!... Листата умират, душата спира, за да поеме въздух. За да живее! И да се събера,от това се нуждая,осъзнавайки коя съм....Истинска ли съм? Намерена ка ...