16 авг. 2007 г., 20:11
10 мин за четене
Вселена. Хаотична безначална безразмерна безкрайна вселена. Тъжно разширяваща се. Изтъкана от вечност, вакуум, планети, звезди, незнание, догадки, мистерии и хаос.
Черни дупки жадно засмукват тъжна материя. Лиснати атоми в Самотното Празно длани протягат за топла прегръдка. Синтезират материя; форми овални бавно извайват и пълнят с планети Безкрая.
Млечния Път се разтича лазурен и бляскав. Нейде във него нашето Слънце с нишка прозрачна придържа Земята и свети във моя прозорец.
… Но е Есен. Слънцето е студено. Тъжно капят листата.
…
Егати тъпотията! От половин час блъскам по тая клавиатура и не мога да измисля нищо смислено. Отдавна отвикнах да пиша без да съм пафкан и сега ми е малко трудно – материала свърши още в четвъртък.
От снощи не съм ял. Няма пари… За последния сценарий дето пратих, получих някакъв мижав хонорар, но от доста време не мога да измисля нов. Да, прехранвам се от писане. Но не съм някакъв голям писател – даже напротив; пиша сценарии за долнопробни нискобюджетни екшъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация