I

"Касандра. Но можеш да ми казваш Каси."

Дръпна от цигарата, повдигна вежда и се наведе леко напред, подканящо.

Беше казвала тази реплика толкова много пъти - десетки, или пък бяха стотици. Вече не помнеше. Ловът на котки беше станал рутина и беше позагубил чара си. Въпреки че нея все още си я биваше.

- "Пия скоч, с много лед. Лесно ожаднявам..."

По-късно в хотелската стая набързо събра нещата си, пооправи сутиена и прибра бикините в малката чантичка. Обичаше да й е проветриво. Сексът за една нощ й беше станал специалност и тя знаеше как да се наслади на всички моменти. Включително тихичкото измъкване от хотелски стаи рано сутрин. "Трябва да ти е проветриво, момиче. Това си е половин кеф." А и мисълта как се прибира гола под дългата широка пола, която нежно гали бедрата й, докато покрай нея джогъри се опитваха да се събудят и да се понесат ритмично по пътя на тренировката си, беше донякъде възбуждаща. "Дааааааа. Не знаят какво изпускат." Вгледа се в лицата им. Всеки вглъбен в себе си, сложил слушалките на телефона си и отнесен в мислите си. "Дали и те го правят? Забиват по някое парче в бара от време на време?" Е, "от време на време" не се отнасяше за нея. "Редовно и постоянно, може би."

* * *

Предната вечер беше доста добра, плодотворна, един вид. Висеше в "Касъл'с крийк" близо час, пиейки от скоча си на дребни глътки и вече почти се беше отказала, когато го видя. Висок, леко смугъл и с тъмни очи. Беше над трийсетте, видимо, а може би към четиридесетгодишен. Влезе с цяла тумба приятели или пък колеги и седна на края на масата, едва след като всички се настаниха. "Срамежливец, хммм. Става." Отдавна не беше била със срамежлива котка. Настрои се вътрешно за лов, режим "леко, да не го подплашиш", и внимателно направи онзи маниер с повдигането на перчема над очите. Едно много леко и фино движение, което обаче можеше да носи толкова много заряд на наблюдаващия - правилния наблюдаващ, а и на самата нея, при мисълта какво точно може да последва от толкова невинно подмятане на кичур коса. "Хайде, писи, писи, писи." Не след дълго той я забеляза. Не, че беше трудно. По някакъв непонятен и за нея начин умееше веднага да се набива в очите на когото трябва.

По-късно, когато вече танцуваха заедно на някакво ретро латино парче, той малко тромаво и нескопосано, тя се приближи по-плътно, леко изви тяло и се отърка внимателно в него. "Даааа. Точно така." Завъртя се и зелените й очи го погледнаха предизвикателно.

- "Хайде да изчезваме от тук, миличък".

* * *

Отключи вратата на оръфаната си квартира и с последни сили се тръшна на леглото. "Душът... душът ще почака...", каза си и се предаде в прегръдките на съня. "Мамка му. Мамка му. Мамка му." Закъсняваше. Съвсем беше забравила за срещата. Часовникът показваше единайсет без петнайсет! "Ох! Ще ме убие!" 

* * *

Сестра й й хвърли критичен поглед. - "Браво, Катя! Кое време е! Уговорката беше за единайсет!" Близнаците се хвърлиха върху нея. - "Лельоооооо, лельоооооо!" Тя им удари по една бърза целувка по бузите и уморено се изправи. Малките дяволи! Можеха за изпият енергията на всекиго, а тепърва им предстоеше цял следобед заедно. Алекс и Зара, съкратено от Александър и Велизара, бяха децата на сестра й от първия брак. Сега бяха на три, но майка им се раздели с татко им още преди две години. Ниският негодник, както го наричаше Каси, си би чукалата за Германия, уж на студентска бригада, но така и не се върна при жена си и невръстните си деца. По-късно Елена, сестра й, си намери един малко невзрачен, но пък добродушен счетоводител и се омъжи повторно. 

Сестра й я задърпа. - "Хайде, Катя! Закъсняваме! Разпродажбите няма да чакат нас!" Беше Черен петък и имаше разпродажба в един детски магазин и в няколко други в мол Cross. Каси се повлече послушно след сестра си. Обикаляха из магазините или по-скоро децата търчаха като отвързани, сестра й подтичваше запъхтяна след тях, а Катя някак успяваше да ги следва, влачейки се. 

Катя... Как мразеше това име. Екатерина, ако трябваше да бъде точна. Майка й я беше кръстила на Екатерина Велика, императрица на Русия. Ха, да, бе! Та Екатерина Велика дори не се е казвала така, а София. По-късно Каси дори намираше нещо забавно в мисълта, че и тя, като великата императрица, имаше и други имена. Касандра... Каси... Когато започна да се занимава с лов, както го наричаше, реши, че й трябва по-добро име от Катя. Нещо мистично, нещо далечно и интригуващо. Така се роди Касандра. Пророчицата. А и колко приятно се изненада, когато разбра, че Касандра означава "която оплита мъже". "Колко на място", помисли си Каси. Прочутата пророчица, която оплела в мрежите си бог Аполон. Е, уви не всички бяха аполоновци, но все пак Каси не се оплакваше. Сексът си беше секс. А и по-грозничките се стараеха повече. Тя се ухили. 

- "Какво ще вземеш на мама?", гласът на Елена изплува от някъде в ушите й. "Ъъъъ, какво?" "На мама? Какво ще й подариш? Вземи нещо от Textura, нали знаеш, че много си пада по възглавници и хавлийки. Не си забравила, че ще идва другата седмица - за рождения си ден, да го празнува с цялото семейство?" Майка й живееше в едно малко градче близо до Москва (какво, за бога, беше това с майка й и Русия...) и периодично се прибираше да види дъщерите си. Не се беше прибирала от година, а и когато си идваше предни години Каси гледаше да е страааашно заета в работа и да няма много време да се виждат... и говорят... по майчински. Не й трябваха проповеди и наставничества. И без това съвестта й постоянно й мрънкаше. "Охххх", Каси изпъшка и после сви рамене. "Знам ли, и Textura става." 

Тъкмо свиваха към ескалаторите за втория етаж и Каси сякаш зърна позната физиономия. Да, с червената тениска. Кой ли беше пък този? 

- "О, по дяволите!", изруга. "Катяяяяяя! Не пред децата, моля те!", сестра й се тросна и я изгледа въпросително. 

- "Сега ще дойда, трябва да отида до Ве-Це-то, че май ми протича тампона!", изломоти набързо и сви в първия коридор към тоалетните на мола. 

"Ох, за малко се размина! Ама, ех, че късмет! След снощи и на следващия ден веднага да попадна на него! Пусто!". Никак не обичаше да среща втори път котките. 

Облегна се уморено пред огледалото и се погледна строго. "Трябва да измислиш друга метафора, Каси. Лов на котки! Нали уж ти си котката!" Обходи с поглед гъстата червена коса, спускаща се току до кръста й, и после се взя в зелените си очи. "Така, де! Нали уж ти си лъвицата! Или тигрицата!" Беше твърде махмурлия, за да продължи да се самокритикува на литературно-метафорична тема и си оправи сакото. Намести и очилата. "Ето, дегизирана си, няма да те познае." Никога не носеше очилата на лов. Прекалено добродетелно изглеждаше с тях. 

* * * 

Три часа по-късно възрастните вече бяха на предела на силите си, а малките зверчета сякаш досега бяха спали и току-що се събуждаха за подвизи. Пълни с енергия, дърпаха Каси за ръкава. "Шейк! Шейк!". "Добре, но само този път", усмихна се Каси, след позволителния поглед на сестра си. 

- "Как са нещата при теб? Не работиш ли твърде много? Изглеждаш уморена.", каза сестра й, дъвчейки ароматно пилешко крилце. "Макдоналдс не е толкова лош. Има и бира. А и клин - клин избива", помисли си Каси, отпивайки блажено. "Добре съм. Малко сме натоварени и трябваше да оставам след работа, това е", излъга Каси. "Нали знаеш, че никой не е прокопсал от работа?", вметна сестра й, примлясквайки. - "Мхм", кимна Каси и се зарови в двойния чийзбургер.