12 мар. 2015 г., 23:17

Лов на пешеходци 

  Проза » Рассказы
524 0 2
12 мин за четене
„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенки по лицето ù и сега тя беше още по-красива. Беше облечена с бяла риза и тъмно сив официален панталон.
„Добро утро!” каза той.
Спящият до преди малко мъж се надигна в леглото. Въпреки подпухналото лице и рошавата коса и на него не бихме му дали повече от двадесет и три, четири години. След дълга прозявка той стана от леглото. Докато тя приготвяше закуската, влезе в банята, за да си вземе душ и избръсне. След като се оправи, отиде в кухнята при нея. Масата беше подредена и от всякъде се долавяше приятният аромат на току-що направено кафе и препечени филийки. Той я целуна нежно.
„Нали знаеш, че когато си с този панталон, си неустоима.”
„Знам” му каза тя и се изплези.
По време на закуската почт ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Танев Все права защищены

Предложения
: ??:??