Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни лекичко изохка и поразтвори крака.
От гърдите пренесах устните си към коремчето, хубаво, пухкавко и с леки наченки на дискове.
Върнах се нагоре, зацелувах рамената, ръкавите на робата й сякаш сами се измушиха, разкопчния сутиен освободи двете си пленнички.
А надолу,...размърдах крака, тя ме зацелува, под ризата ми погалваше нежно гърдите, корема ми.
Не това, трябва да станеш за да стана и аз. Телепатия ли, какво ли, тя стана, скочих и аз, разкопчах дънките си, коприненият халат се беше свлякал в краката ни. Хвърлих набързи ризата, дънките си, останахме по бикини и по боксерки...
Хванах дланта й и я пуснах в боксерките си,... а ръката ми шареше из бикините й,... както се казва ни вопъл, ни стон ...