Когато нещата тръгнеха зле, Ив излизаше на терасата и вдъхваше дълбоко от свежия нощен въздух. Напомняше й за старите времена, за безгрижността и веселието на тийнейджърските години, за смеха и дългите среднощни разходки. Спомняше си за града такъв, какъвто го оставиха и изпита носталгия по всичко, свързано с миналото. Обърна се и погледна какво става в стаята. Мъжът вътре беше на път да сключи сделката на живота си - бяха уцелили точното време, точното място и точния човек, на който да продадат стоката. Скоро всичко щеше да приключи.
Отпусна се, пое с удоволствие аромата на нощта и се остави на вятъра да я понесе на крилете на спомена. Ето, градът изникна пред нея в цялата си прелест- красив и пълен с живот като кошер. Беше късна пролет, птичките пееха весело и слънцето окъпваше всичко наоколо. С приятелките й бяха на реката и се забавляваха хранейки лебедите, които им бяха дошли на гости. И там срещна него...
Всичко беше като миг от приказка. Излязоха едва няколко пъти, но срещите им ...