Погледнах я и я притиснах към себе си.

- Интересно - въздъхнах - Всички ли деца сме се възхищавали и искали да приличаме на тях. И аз имам тези книги, подарък от родителите ми и със затаен дъх ги четях и препрочитах. Тур Хеердалд и Жак Ив Кусто, пътешественици, изследователи, учени

Джейн се размърда, притисна се по-силно в мен и промълви.

- Наисина ли така мислиш, Пит, а не са хора на славата, авантюристи, така ли да го разбирам.

- Да, така мисля и е така.

- Питър, ще ти призная нещо - повдигна се на лакет и ме погледна в очите  - Аз съм като тях, работя в Кралското географско дружество, пиша и филмирам за Нешънъл Джиографик, така нареченото  National Geographic Society. Радвам се , че така мислиш, а не са авантюристи, в това число и аз. Имам няколко мечти, да се омъжа и имам деца, да защитя дисертацията си като доктор по Психология, и ако имам възможност да посетя Фолклендските острови. Не е малко нали, дали ще успея, а имаме само един живот.

Настъпи кратко мълчание, сякаш всеки премисляше дали ще успее за всичко само в един живот.

- Разкажи ми нещо за себе си - наруши мълчанието Джейн - А ти как се озова в Гърция, атинянка ли беше онази госпожица с която бяхте на сватбата на Бети и Джордж. Бети спомена, че вече не сте заедно, несходство в характерите навярно.

- Ами моето, пардон нашето детство с брат ми е по-обикновенно. Строгост при възпитание при баба и дядо от майчина страна в града, и волност и безгрижие в едно село при баба и дядо от бащина страна. Едните искаха да сме европейци, а другите да се чувстваме свободни хора. По цяло лято скитахме по реката по едни гащета, ритахме топка или се боричкахме с другите деца, нямаше режим кога да ядем, кога да спим, а израстнахме такива едри.

Изведнъж всичко се обърка. Върнаха земите на хората, животни, машини. Хората се изплашиха и продаваха върнатото на безценица, за да вземат все пак някой лев. Дядо имаше една приказка '' Когато продават - купувай '', и успя да закупи земя, сгради, машини, животни. И  както  през смях казваше, тръгнах по пътя на капитализма. Ние бяхме ученици в Математическата гимназия, не можехме да помагаме в стопанството, а и не искахме да пречим. Интелектуалните баба и дядо само това чакаха, водеха ни на допълнителни уроци по математика, английски, френски езици. Дядо беше редовно с нас на тренировки по футбол и болейбол, на мачовете ни. А ние бягахме от училище и на гребния канал или плувния комплекс. Бяхме по-едри от съучениците си и те страняха от нас, а и ние нямахме време, уроци, тренировки, състезания. Даже така си останахме без ученическа любов. Приеха ни студенти. По програмата Еразъм, брата замина за Лондон, аз останах сам. Пишехме си дълги Емайли, после разговаряхме по скайп. Гошо, хайде Джордж, първоначално играеше футбол в Унверситетския отбор, после започна с гребане и плуване. С Бети се запознали на плувния комплекс и се харесали, а по-късно се народиха и децата им. Състудент го поканил в гребната база на тренировка. Бързо намерил място в осмицата на вторият отбор на Оксфорд. Предстояла редовната регата-състезание по Темза между Оксфорд и Кембридж, знаеш вторите отбори са подгряващи , така да се каже. Тяхната лодка победила. За щастие от първия екипаж завъшвали няколко човека и брат ми бил сред хората заели тяхните места. В следващата регата, вече с новия екипаж, спечелили съревнованието, така и до завършването му. А Бети е била медалистка в щафетното плуване и скокова от еднометров трамплин преди и след бременността си. Благородно им завиждах. Аз тренирах ей така за здраве, завърших бакалаварска степен, веднага записах магистратура. Дипломирах се. Ела да видиш как се намира работа. Намерих работа по позицията '' консултант'', и какво консултирах, товарех и разстоварвах стоки заедно с хора, които не различаваха Австрия от Австралия, ами аз нали имах дипломи за висше образование и ги различавам, и какво от това. Работех и се правех на щастлив. Записах някакви курсове по гръцки

език, ей така за разнообразие, да сменя обстановката. Дядо като разбрал, че съм '' консултант '', ме извика при него да работя като тракторист, шофьор, отчетник, и ми плащаше петорно. Изведнъж се почувствах финансово стабилен и независим. При него работеше грък, емигрант от едно време, когато в Гърция е управлявала военна хунта и той емигрирал в България, създал семейство тук  и му харесало, не се е върнал обратно след амнистията. С него говорехме само  на гръцки, радваше се като му носех от града гръцки вестници, четеше, подчертаваше из тях, цъкаше с език.

След жътва имаше месец-два свободно време. Тогава беше модерно да се ходи в Австрия за леки коли втора употреба. Включих се в една такава '' бригада '', караха ни с микробус до Австрия, а се връщахме с колите. Беше тежко, но интересно, а и собственикът на ''бригадата'' плащаше веднага след всеки курс. Харесах си една Алфа Ромео 159, видя я, лъскава спортна кола с две врати, като самолет е.Не знам защо, но италиански коли не се търсеха. Стиснахме ръце с продавача  за някаква смешна цена, все едно ми прави подарък.

Еднодневките търсачки на щастие веднага ме надушиха. Не заради самият мен, макар че ходех както се казва небрежно елегантен, а заради блясъка, лъскавата кола, по-луксозни кафета и барчета в които сервитьорчета, барманчета, раболепно ми се усмихваха и поздравяваха като стар познайник. Беше ми смешно, никой не те пита за дипломи, какво знаеш или можеш, а са запленени от фалшивия блясък.

И един ден, както оттегчено разгръщах вестник, попаднах на обява  на гръцки и английски език

'' Сиско интернешънал къмпани '' Атина търси служители ''. Обадих се веднага, насрочиха интервю и тръгнах с Алфата. Явих се, прегледаха документите, перфектен английски, на средно ниво гръцки език и ме назначиха. Отначало живеех в някаква пристройка, но бях доволен, климатът бе по-топъл и сух и не ми правеше впечатление, че в стаите температурата е около 16 градуса и рядко използвах климатик. Нямах приятели, които да каня в къщи и да живея  луксозно. Мама и татко дойдоха на гости и не останаха очаровани от квартирата, веднага казаха да търся къща за купуване, щом съм доволен от работата си. Имаше доста къщи за продажби, харесах тази. Собствениците заминавали за САЩ, взаимно се харесахме, а жената споделила с мама, че се радват че ще продължават да живеят тук  хора с излъчване. Взех  20 хиляди евро банков кредит, така искаха да има плащане и по банков път, останалите в брой. И за десетина дни станах собственик на жилище. Както му е редът направих скромен коктеил в офиса и станах отново един вид магнит за мацките. Симпатичен едър млад мъж, не красавец, с лека кола, собствено жилище и добре платена позиция във фирмата. Станаха особенно любезни с мен, макар и да съм българин. Канеха ме на партита.

И с Йоана, така се казваше онова момиче, се запознахме на едно парти. Беше наистина добро момиче, не беше атинянка , а от едно село Инофита, и работеше тук.  И както на повечето момичета тук, мечтата им бе да се омъжат за атинянин,или богат мъж, да скита по таверни, бутици и партита, и да не работи нищо. А ако е възможно да иде да живее в Лондон, Лос Анджелис или Сан Франсиско. На някои условия отговарях.

Дойдохме на сватбата двамата, сигурно съм бил влюбен или прекалено учтив с нея. Тя така и не си е направила усилие да понаучи английския и за това комуникираше само с мен на гръцки и се усмихваше на другите гости.

Вероятно е останала разочарована. Семейство с две пораснали деца, а едва сега правят сватбено тържество, тогава брата и Бети живееха в старото си жилище, мама се грижеше за децата, а е очаквала може би аристократична къща. Нямахме време да се мотаем по молове за покупки или да се шляем по ресторанти, имах една седмица отпуск, а не исках да си губя работата.

А ти беше с оня фукльо, дето работил в Лондонското сити, там всички мъже ли си лакират ноктите и имат малко по-особенни маниери. Когато Бети ни представяше успях само да промълвя '' Много сте красива, земна, но с благородна осанка. Закъснял съм, а вие сте подранили...''

Още помня оня танц, изгаряхме сякаш с теб, тръпнехме от допира си, искахме танцът ни да не свършва, Спомних си, че те поканих да дойдеш един ден в Атина, а ти се усмихна загадъчно.

След като се върнахме от сватбата, постепенно охладняхме с Йоана един към друг.

Разочарованията й следваха едно след друго, аз съм българин, прехваления ми брат и семейството му живеят в тясно жилище по нейните разбирания за охолен лондонски живот, имат деца за които се грижи майка ми, а не са наели бавачка, къщата в Атина не се води на мое име, работя на две работи за да изплатя предсрочно кредита си. Не пуша, а обичам да спортувам, вместо да лентяйствам и да се оплаквам. Колеги бяха споменали, че се омъжила за момче от техния край и сега живеели в Солун, Тесалоники.

По коледните и новогодишни празници дойдох сам в Лондон. Бети и брат ми се бяха преместили в новото си жилище, и все пак семейството ми беше тук, нали мама се занимаваше с децата, а татко караше отпуската си тук. Попитах за теб, но ми казаха, че със семейството си сте били в Гибралтар

 Въздъхнах тежко, тежко, все едно съм бил натоварен с камъни.

- Това е, не беше много кратко, дано не те оттегчих - тихичко прошепнах

- Не Пит, напротив интересно ми беше. Обичта, човешките отношения само до пари и безделие ли се свеждат. Ами нали трябва да се работи за да поддържаш благосъстоянието си. Може би различна гледна точка у различните хора. Извинявай Пит, че се ровим в стари лоши спомени, извинявай, наистина животът е безкраен низ от лоши и добри неща - говореше тя и се притискаше нежно в мен

- Джейн, а има ли други жени самотни мореплавателки - попитах

Без малко да изтърся, жени луди глави като теб.

следва...