Обратно по стълбичката в командната стая, така де, как да я нарека, командна каюта, звучи по-морско. Тя хвърли едно око на уредите и продължи.

- Можем да се разходим навън. Това са леерите, т.е. парапетните ограждения по палубата и надстройката, това са  15-метрови въжета със закопчалки, ако има бурно вълнение закачам ги за колана, причудливо ти се струва, но ако падна зад борда поне ще съм вързана и ще мога да се издърпам обратно. Същото се отнася и за теб, при най-малка неувереност използвай въжетата. Обикновенно въжените топки, кранците, не се оставят близо до шпигатите, отворите за изтичане на вода, било от дъжд или вълни.

             Колко много нови неща научих днес.Неусетно слънцето се скри някъде зад хоризонта. Заздрачи се, сякаш стана и по-хладно. Потреперих, но този път от хладината.

От долу се дочу гласът на Джейн

- Пит, ще ми помогнеш ли да изнесем горе одеала и надуваеми дюшеци.

Спуснах се по стълбичката, награбих подадените ми неща и нагоре.

- Обикновенно спя, или по-точно дремя тук завита с одеала, за да мога да реагирам навреме. В открито море вечер е студено, ще ти покажа как се прави. Само свалям маратонките, но може и с тях, навсякъде е чисто и тези маратонки са само за в яхтата.

Тя отново огледа уредите, заслуша се в ''гласа'' минута, две, поклати за нещо глава и се настани на нейния надуваем дюшек. Подадохме си ръце изпод завивките.

Дали емоциите днес ни дойдоха в по-вече или сме уморени, но сме се унесли в дрямка.

Сепнах се изведнъж, яхтата се носеше по лунната пътека очертана във водата. През стъклото на кабинката виждах потрепкащите звезди. До мен Джейн тихичко дишаше, усмихната за нещо в съня си.. Задрямал съм отново, от унеса ме извади ''гласът''. Заслушах се, координати, курс, сила на вятъра, температура на въздух и вода.

Изведнъж Джейн скочи изплашена, заслуша се в ''гласа'', въздъхна облекчено.

- Пит, ти ме разконцентрираш - с престорена важност рече тя - Слизай веднага от яхтата

- Имайте милост лейди, трябва да спрете яхтата, иначе мога да се измокря - като античен артист изрецитирах с ръце сключени на гърдите.

И двамата избухнахме в смях и с целувки по сънените очи. Тя стана, мина през всички уреди, застоя се отново пред уреда ''лаг' за измерване скоростта и пропътуваното разстояние. Записа нещо в дневника, погледна през стъклото равното синьо море, погледна към мен.

- Ако мислиш, че ще ти се размине, лъжеш се - смееше се тя и се набута под одеялото ми на топличко.

Изглежда неопреновите костюми се свалят по-бързо отколкото да се обличат.

Чувствахме голотата си, надуваемият дюшек избяга някъде от нас.

Задъхани от любовта ни, галехме тръпнещите си тела.

- Отивам да направя кафе и нещо за закуска - изрече тя протягайки се

- Добре, а аз ще подредя тук - предложих

          Ех, прекрасно е да пиеш кафе в компанията на добре сложена млада жена в оскъден бански костюм, лъщяща от намазания слънцезащитен лосион и крем, вятърът да си играе в късите ти коси.

Тишина и спокойствие.

Ех, прекрасно е, като милионер-безделник, да се поклащаш на стола с реещ се невиждащ поглед в морския безкрай и да не мислиш за нищо съществено.

- Джейн,, а ти не се ли изкушаваш да спреш яхтата в открито море, да скачаш от нея, да плуваш колкото си искаш...

Тя ме изгледа насмешливо.

- Не Пит, не искам Гибралтар да остане без аристокрация. Не се изкушавам, защото непознатото море е пълно с изненади, дълбочина, подводни течения, не знаеш какви животни има наоколо, от медузи до акули.. Даже и не посещавам диви самотни плажове, по пясъка може да има влечуги, а във водата морски таралежи, опасно е ако ги настъпиш случайно.

Радарът писукаше монотонно, Джейн с бинокъл в ръка оглеждаше хоризонта.

- Пит , виждам кораб пред нас, прилича на ферибот, дали Кипър е близо

- Нее, това е фериботът Пирея-Родос- Крит. Няма фериботна връзка Пирея - Кипър, пресата все драскаше, че предстои откриването й, но кога ще е...

- Но нали Кипър в гръцки - възмутено попита тя

- Не е изцяло, има турска и гръцка част, а столицата Никозия е разделена с демаркационна линия. В гръцката част на острова наистина говорят гръцки, световна политика , така да се каже.  А знаеш ли, че автомобилното движение е както в Англия, обратно на европейското - засмях се

- Ааа, така ли , виж ти,... а как го каза, как, я се поправи, значи европейското автомобилно движение е обратно на това в Англия - и двамата избухнахме в смях.

Тя пришляпваше с босите си крака до уредите за няколко минути, настани се отново под палещите слънчеви лъчи.

- Джейн, стана доста горещо, ако разрешиш да се облечем за да не изгорим на слънцето. Да се забавляваме, да хвърлим някаква мишена във водата, да постреляме и после ще почистя всички оръжия на борда, съгласна ли си.

- Да това е разумна идея Пит, имаме време за слънчеви бани. Да го направим.

          Истински войник. Носеше в една ръка Уинчестъра с оптическия мерник, в другата  две пачки патрони и малък буй, които ми подаде. Прегледа оптиката, с насочена цев към морето, зареди без патрон и натисна спусъка.

- Пит, стой някъде зад мен, можеш да ми дадеш единият пълнител и като изкомандвам''хвърляй'', хвърляш буя. Стой винаги зад гърба ми.

Тя зареди, зае стойка на стрелец и извика ''хвърляй''. Буят цопна във водата.

Бум, проехтя изстрел, Нищо. Бум, буят подскочи уцелен, бум, за втори път подскочи. Бум, отново нищо. Тя свали пушката, прищрака, произведе празен изстрел.

- Твой ред е - каза тя поглеждайки назад

Подаде ми Уинчестъра странично, с цев сочеща водата.

- Готов ли си - попита тя скрита зад гърба ми - Ето пълнителя, извикай за да хвърля буя.

Кой ти беше стрелял с Уинчестър, нашите надцевки бяха руски. Хванах я с две ръце, стори ми се по-лека от нашите, взех '' на прицел'' през оптиката, уау, като през далекоглед е. Сложих пълнителя в магазина, заредих, взех отново '' на прицел ''.

- Хвърляй

Топката плисна във водата, вълничка я повдигна като на стрелбище-палатка по едновремешните панаири. Бум, не оцелих. Ушите ми сякаш затлееха от срам. Прицелих се по-внимателно, сега... бум и буят подскачи. Спокойно имаш още два патрона, нали Уинчестъра е автомат, ще пробвам. Прецелих се, буят сякаш спря танца си по вълните, бум,бум, проехтяха два изстрела.

Оцелих го, буят се наклони смешно на една страна, глътна вода през дупките и  бавно потъна. Спокойно, извади пълнителя, контролен изстрел, не върти пушката,... командвах си на ум.

Ръката на Джейн ме потупа по рамото

- Браво, справи се чудесно.

- Джейн, да си призная, за пръв път стрелям с Уинчестър, нашите ловни пушки са като другата ти пушка, надцевки 12 калибър, макар, че имат и оптически мерник. Сега се заемам да почистя арсенала. Къде е най-удобно да ми отредиш място.

Тя извади от оръжейния шкаф брезент, торбичка с инструменти, парцали, масло и смазка.

Коленичих върху брезента, огледай се къде е Джейн и внимателно започнах. Зад гърба ми тя наблюдаваше безмълвна. Закачих почистените пушки, подредих кутиите с патрони, сигналния пистолет на мястото си.

- Джейн, остана пушката и сигналния долу, ще ме последваш ли

Свърших и там, оръжията бяха по местата си, омаслените парцалчета в торбата за смет, сгънатият брезент и другите неща в оръжейния шкаф, с измити ръце. Бях готов.

Джейн се щураше по уредите, дневника.

- Екипааж, капитанът,... мирноо - изкомандвах, разкрачих се с ръце отзад

Тя схвана веднага шегата ми.

- Свободноо, юнга две крачки пред строя за да получите наградата си за добре свършена работа.

Подчиних се веднага на командата. Джейн ме прегърна и зацелува. Бяхме щастливи и двамата от веселото си настроение.

            Неусетно и този ден се изниза. Тя се взираше с бинокъл из хоризонта пред нас. Трябва да й кажя, че от  моряците съм слушал, че това е най-натоварения маршрут за товарните кораби от и за Босфора, от и за Пирея, за всички минаващи през Суецкия канал.

- Джейн, дарлинг, няма нищо опасно, но пресичаме един натоварен маршрут на товарни кораби, фериботи или круизни кораби и то вечерно време, ще изисква максимално внимание от наша страна - сериозно й казах

Тя стоеше безмълвна, поглеждайки уредите, вглеждаше се през стъклото навън, после към мен.

- Трябва да се справим - решително отсече - Не трябва и двамата едновременно да задрямваме. Ще направя в големия термос кафе, наблюдавай екрана на радара.  Трябва да свием платната и да се движим само с двигателя, така при нужда ще може да се реагира по-бързо за маневра.

Така и направихме. Всички възможни светлини по яхтата светеха, отгоре на мачтата премигваше червената. Прожектора на носа беше в готовност..

Времето вървеше бавно и тягостно. На хоризонта кораб светещ като корабна елха. Радарът записука

Джейн свали бинокъла от очите си, подаде ми го.

- Изглежда контейнеровоз за Пирея, нали там е най-голямото пристанище за такива кораби, да включим прожектора на носа с премигване няколко пъти

Без да се суети  тя включи и изключи  прожектора няколко пъти, пауза, после отново.

Скоро дочухме корабната му сирена. Забелязал ни е. Така сигнализирахме още на  четири съда.

Имах чувството, че изкачат изведнъж, сякаш неразлечими от звездите на Млечния път, опиращ някъде далеч-далеч в морето. Бяхме спокойни като дочуем корабните им сирени. Разхождахме се мълчаливо из помещението с чаша кафе в ръка, само ''гласът'' нарушаваше тишината, съпровождан от монотонната работа на двигателя.

            Утрото изскочи изведнъж. Погледнахме се с натежали за сън очи.

Прегърнах я и  нежно я целунах.

- Благодаря ти, дарлинг - шепнех в ухото ѝ

- Благодаря и аз, че беше с мен в този...

Целувката ми заглуши думите ѝ.

- Джейн, да вдигаме платната - засмях се шеговито - Не е ли време за закуска

Дъвчехме едва- едва, пийвахме кафе заслушани в ''гласът''. Обичайните сутрешни занимания, за Джейн да премине през всички уреди, да провери Емейли и ако има да отговори, да драска бележки в яхтения дневник и в една дебела папка, както я бях кръстил ''тефтер'', да огледа хоризонта с бинокъл. А юнгата, моя милост, да я наблюдава крадешком и мълчешком, приседнал на стола. Няма да се съгласявам днес да се печем на слънце, все пак не сме спали и ако задремем на силното слънце, ше се опържим.

следва...

-