11 сент. 2014 г., 17:53

Лудница 

  Проза » Рассказы
534 0 0
1 мин за четене
В лудницата затварят хора със способности. Не мислете, че са станали луди защото ги имат. О не. Те са си съвсем добре в ума, само че не го знаеха.
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто близките и не я приемаха.
Веднъж баща и, горд собственик на двуетажна кооперация, видя един моливник да се рее из стаята свободно. Помисли си, че е в резултат на някакво физично явление, или че Бог го наказва да вижда такива неща, понеже миналата седмица беше отрязал безценното ябълково дърво на съседа без негово позволение, понеже клоните му влизаха през прозореца на робинсъновата кухнята и пречеха да гледа „Закон и ред“. Тези и още по-налудничеви идеи минаваха през главата на г-н Робинсън, докато не спря погледа си върху червенокосото момиче в края на стаята. Дъщеря му гледаше моливника и когато погледа и се отмесваше, той го следваше с тромави, съвсем присъщи за моливник движения. В момента ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Йорданова Все права защищены

Предложения