Лудост
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на света и в замяна получаваше малко от същото.
Не помнеше откога изпитва тези емоции, или може би липсата на такива. В момента нищо не си спомняше, или пък просто не искаше. Усещаше и нещо странно, нещо чуждо, натрапило се в душата му, твърдо неподдаващо се на каквито и да е изследвания.
Той угаси поредната цигара във препълнения със полуизгорели, измачкани фасове пепелник, стана и се огледа. Да, наистина стаята беше празна като него. Направи няколко крачки и застана пред огледалото намиращо се в края на стаята. Огледа се. Човека застанал срещу него беше странно непознат. Опипа предпазливо чертите на лицето си с трепереща ръка, сякаш не беше негово – толкова бледо, впито и смазано от живота. А ко ...