mim91 (Мария Георгиева)
2 5
29 сент. 2007 г., 15:12

Луната и Аз 

  Проза
995 0 3

Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:

" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:

" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам едно и също - болка и сълзи." Тогава аз и казах:

" - Но не всички страдат, има и много хора, които са щастливи!"

" - Знам" - отвърна ми тя - "Но аз излизам вечер, за да плача заедно с тези, които изпитват болка. За щастливите хора има кой да се радва и това е Слънцето. 
" - А сега ти заспивай - Каза ми тя - Мен ме остави да си плача! Аз за това съм тук!"
И усетх целувката й по челото си...

© Мария Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много! Радвам се че някой оценят това което пиша!
  • Прекрасно е!!! Няма каво повече да кажа!!!
  • Добре дошла в сайта, Мария!
    Много хубаво разказче!
    Ето защо сутрин рано има роса. Неизсъхналите сълзи от Луната!
    Поздравления от мен!
Предложения
: ??:??