17 янв. 2018 г., 00:32

Луната изчезна 

  Проза » Рассказы
1296 3 10
1 мин за четене
Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля те!
Соня го целуна и остана на пътя, махайки дълго с ръка. Нещо я тревожеше.
Цял ден беше неспокойна, клиентите я дразнеха, а началникът и донесе само едри банкноти. Как да плаща хартия и пластмаса за левчета с 20 и 50лв?
Никой не се интересуваше за нищо в тази фирма, освен за още и още купища, тонове черни и цветни метали. Никога не е предполагала, че се печелят пари от
боклуци, докато не прие тази работа, заради мъжа си. Той свикна да работят заедно, да го посреща и изпраща на кантара. Винаги ги искаха в екип-шофьор и касиерка. Така попаднаха и в тази малка фирма, но в сравнение с предишната
всеки вършеше по няколко дейности за без пари. Соня имаше остър език и не се примиряваше с положени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Когато Луната изчезна »

3 место

Предложения
: ??:??