29 мая 2007 г., 22:38

Лунен шепот 

  Проза
1061 0 3
2 мин за четене
Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе когато се запознаха и слънцето така и не бързаше да залязва. Не му се спеше. Стана , облече се и излезна да се поразходи, като внимаваше да не я събуди. Тръгна под покритото със зведи небе към парка, продължавайки да мисли за нея, за първата им среща, първата целувка, само за нея... Цветята в парка бяха озарени от лунната светлина, бяха по-красиви от всякога. Реши да й набере букет, чрез който да покаже обичта си. Но не можеше да съществува толкова голям букет, колкото любовта му към нея. Затова реши да откъсне само едно-единствено цвете, най-красивото! Но бе невъзможно да намери цвете и наполовина красиво колкото нея. Спря се и се замисли, отчая се. Не знаеше какво да прави, как да изрази ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валде Все права защищены

Предложения
: ??:??