- Счупен си! Нямаш нищо! Сам си! Огледай се наоколо... няма никого! Онова чувство, в задната част на гръдния ти кош, онова чувство, което потискаш. Задушаваш, игнорираш, преструваш се, че не съществува. Разяжда сърцето ти. Не ти дава да си щастлив. Болката е толкова силна и постоянна, че си забравил какво е да живееш без нея. Забравил си значението на думата „щастие“. Всеки път щом усетиш аромата на парфюма ми, търсиш лицето ми в тълпата. Но знаеш, че не е там. Знаеш, че никога няма да го намериш. Но не спираш да го правиш. Инстинктите ти крещят да ме потърсиш. Да накараш болката да изчезне като ме зърнеш още веднъж. Да се потопиш в миналото. Да изпиташ спокойствието, което изпитваше в ранните слънчеви дни на пролетта на нашата любов. Не си изпитвал спокойствие от месеци. Уморен си. Тъжен. Скиташ се без цел и причина. Единственото, което имаш е онова парещо прокълнато чувство. Усети го! Боли ли те? Нека... Харесва ми. – гласът се усилваше все повече. – И сега, накъде? Всеки един твой д ...