В студения ноемврийски ден, Мартин отиваше към телевизията. Преди половин месец се върна от командировка в чужбина и сега ползваше отпуск, който му беше останал. Нуждаеше се от почивка, а и от аклиматизация. Но сутринта му звънна шефът и го извика в работата. Мартин живееше близо и винаги ходеше пеша. Но днес беше по-студено и по пътя реши да се стопли изпивайки едно кафе. Нямаше нужда да бърза. Влезе в един бар, поръча си кафе и сок. Седна близо до прозореца, гледаше минаващите хора и слушаше хубавата музика. Тъкмо се канеше да си тръгва, когато пуснаха „ La luna” на Belinda Carlisle.

Мартин седна обратно на стола си. В главата му се върна спомена.

„Беше журналист и замина в командировка на Бахамите да отрази срещата на латиноамериканските лидери. Там вреше и кипеше.Полиция, журналисти. Работата му беше еднообразна и монотонна, но Мартин си я харесваше, защото много пътуваше. Имаше много колеги от чужди медии,с  които се беше виждал на други места. Много често се засичаше с Емили Уотсън, симпатична млада жена, но страшно талантлива и амбициозна. Тя беше съдружник в някакъв вестник, но много често сама присъстваше на важни събития и получаваше всичко от първа ръка.

Мартин тъкмо приключи с едно интервю, когато зърна Емили да влиза в залата за пресконференции. Тя му махна с ръка за поздрав. Мартин отиде при нея.

-         Здравей, Емили! Както винаги на първа линия.

-         Здравей, Мартин! И ти също.

-         Да, но вече приключих с работата и мисля в оставащите ми дни тук да си почина. Ще обиколя островите.

-         Тогава, приятна почивка!

На другият ден Мартин взе корабче и замина на съседния остров. Още с пристигането си усети друга обстановка. Нямаше забързаност, шум, мръсотията на града. Тук цареше спокойствие и беше идеалното място за почивка. Остави багажа си в къщичката, в която отседна и излезе на плажа.

Океанът го мамеше с кристално чистата си вода. Мартин влезе да поплува и не излезе от водата, докато не усети лека умора в крайниците си. Излегна се на един шезлонг и не след дълго заспа.

Събуди се чак, когато усети онези звуци в корема си, които подсказваха, че е време да се нахрани. Прибра се, взе душ, облече си панталон и риза и излезе. Край брега имаше десетина ресторантчета, предлагащи страхотна кухня, местна и друга. Избра си едно с хубав изглед и седна. Докато чакаше поръчката разглеждаше. Свечеряваше се и гледката ставаше още по-красива. Донесоха му храната и Мартин комбинира полезното с приятното.

Внезапно някой застана пред масата му.

-         Здравей, Мартин!

-         Емили...здравей! Какво правиш тук? – попита учуден той.

-         Видях, че замина и си казах: „ А защо и аз да не си подаря една почивка?” И ето ме тук.

-         Заповядай, седни! Ще ми бъде приятна компанията ти!

-         Благодаря ти, на мен също. Ще ми разкажеш ли нещо за себе си?

-         То няма много за разказване. Журналист съм в известна наша телевизия, макар, че това по-скоро ми е като хоби, отколкото работа. Семейството ми е достатъчно богато, но аз предпочитам да се занимавам с нещо. Завърших журналистика и при моите връзки си намерих лесно работа.

-         А семейство, жена...

-         Не, още не. На няколко пъти бях пред прага на женитба, но не стана. Оказваше се, че или аз, или тя не сме наясно със своите желания. Ами ти?

-         Аз всъщност имам един провален брак. Съпругът ми не можа да приеме, че печеля повече пари от него и започна да се държи лошо с мен. После се намеси  алкохола и край.

-         Съжалявам. Но хайде да се поразходим, искаш ли?

-         Отлична идея! Хайде.

Двамата станаха и се запътиха към брега на океана. Щом стигнаха водата, събуха обувките си и тръгнаха боси по влажния пясък. Леките вълни мокреха краката им.

-Мартин, погледни колко е красиво небето! И колко много звезди. Как ми се иска да мога да ги докосна.

- Прекрасно е! При нас не може да се види такава красота.

- Кажи ми...ох!- извика Емили и се притисна в Мартин.

- Какво има?

- Настъпих нещо.

Мартин се наведе и видя мъничко раче, довлечено от водата.

- Раче, раче, защо плашиш моята дама? Всичко е наред.

Двамата продължиха своята разходка, наслаждавайки се на красивата гледка. Внезапно Емили спря, заслуша се и каза:

- Чуй, това е „La luna”. Любимата ми песен. Ела да отидем там и да потанцуваме.

В ресторантчето беше пълно с народ. Мартин поръча бутилка вино, взе две чаши и излезе отвън на пясъка. Емили го чакаше. Познатата песен се чу отново.

- Това е моят подарък за чудесната вечер – каза тя.

- Благодаря ти- отвърна Мартин и я целуна.

Прегърнаха се и затанцуваха под звуците и. Когато песента свърши Мартин целуна ръката на Емили. После я прегърна и тръгнаха към неговата  къщичка безмълвни.

Щом отвори вратата, Мартин се отдръпна и с жест покани Емили вътре. Тя влезе и застана пред него. Мартин лекичко повдигна косата и и я целуна по шията зад ухото. Ръцете му повдигнаха презрамките на роклята и ги махнаха от раменете и. Тя остави роклята да се свлече на земята. Мартин целуна рамото и, после другото. Целувките му бяха нежни, докосваше я едвам. Емили потръпна от тях, възбудата я обхващаше. Ръцете и малко нервно започнаха да разкопчават копчетата на ризата му. Не беше нужно време да останат и двамата без дрехи. Мартин я взе на ръце и я занесе на леглото. Сложи я и легна до нея. Протегна ръка, погалия по косата. После се наклони и започна да я целува. Целувките му обхождаха цялото и тяло, ръцете му ги следваха. Емили беше притворила очи. Отвръщаше на целувките му. Зърната на гърдите и настръхнаха от възбудата. Мартин не ги забравяше, въпреки че не беше постоянно при тях. Той беше опитен мъж и го доказваше. Не пренебретна нито една нейна ерогенна зона. От своя страна Емили също не лежеше безучастна. Ръцете и си играеха с пениса му. Ту го галеше, ту пък го оставяше и погалваше тестисите му.

Когато Мартин почувства, че Емили е достатъчно възбудена, я сложи по гръб и много, много лекичко започна да влиза в нея. Но тъкмо, когато тя очакваше той да влезе изцяло Мартин се отдръпваше малко. Тази игра ги възбуждаше още повече.  Но му ставаше трудно да се въздържа. Емили го беше възбудила до краен предел. Кулминацията настъпи почти едновременно и за двамата. Мартин се премести до Емили, легна и я прегърна. И двамата бяха щастливи от това, което стана между тях.

През следващите дни бяха неразделни. Когато настъпи моментът Мартин да се прибира, на летището Емили не сдържа сълзите си. Беше се влюбила в младия мъж.

Песента отдавна беше свършила. Мартин стана и тръгна към работата си. В телевизията цареше оживление, но той не го забелязваше. Споменът го беше разтроил. Щом стигна вратата на директора, почука, изчака малко и влезе.

Вътре, заедно с шефа му го чакаше и Емили Уотсън...