23 июл. 2024 г., 21:41
3 мин за четене
Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме погледна с оня дълбок поглед под извитите мигли. После се притисна към мен и аз усетих гърдите ѝ. Нежно я отместих, трябваше да се прибера при жена си.
–Алекс, остани! – прошепна тя.
–Знаеш, че не мога. А и ако остана, ще умрем от любов.
–Какво ще ѝ обясняваш на твоята?
–Нямай грижа, ще се оправя!
Включих звука на телефона и погледнах повикванията – седем на брой и всичките от жена ми. Тя не заслужаваше изневярата ми. Беше добра и грижовна жена, но не изпитвах нищо към нея. Дори нямаше за какво да си говорим. Интересите ни бяха различни. Не, не се оправдавам, знам че съм прасе, но чувството за вина не променяше отношението ми към нея, усещах само една признателност, че ми е родила дъщеря.
–У ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация