Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, които се продават. Нямаше я на пазара и все се надяваше той да го оцени. Времето летеше и тя ту беше щастлива, ту нещастна.
- Това ли беше любовта? Болка? - питаше се постоянно тя. - Да се раздаваш на някой, който не го оценява? Да си причиняваш това?
... Утре той отново щеше да звънне и да я поиска...
© Ариел Ариел Все права защищены