Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатушещия по край язовира път. В далечината се виждаха светлините на града, като звезди, които се сливаха с небето. Някакво чувство на умиление се загнезди в гърдите ми и ме накара да се върна много назад, в студентските години. И споменът упорито заблъска в съзнанието ми, което е виновно, да напиша тази история.
Започнаха първи курс на обучението, влюбени , като два бели гълъба.
Тя беше с руса коса сплетена на две плитки , увити красиво покрай главата й. А две къдрици докосваха миглите на сините й очи. Когато се усмихваше, два реда прекрасни зъби, проблясваха между пухкавите и устни. А той, с буйна кестенява коса и очи, искрящи, като въглени. Много дълго в часовете съзерцавах лицата им, мимиките ...