Любов и изневяра
Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатушещия по край язовира път. В далечината се виждаха светлините на града, като звезди, които се сливаха с небето. Някакво чувство на умиление се загнезди в гърдите ми и ме накара да се върна много назад, в студентските години. И споменът упорито заблъска в съзнанието ми, което е виновно, да напиша тази история.
Започнаха първи курс на обучението, влюбени , като два бели гълъба.
Тя беше с руса коса сплетена на две плитки , увити красиво покрай главата й. А две къдрици докосваха миглите на сините й очи. Когато се усмихваше, два реда прекрасни зъби, проблясваха между пухкавите и устни. А той, с буйна кестенява коса и очи, искрящи, като въглени. Много дълго в часовете съзерцавах лицата им, мимиките, движението на нейните ръце, нежното докосване на къдриците с дългите му пръсти. Не знаех нищо за тях, нито от кой град са, нито как се казваха. Имах много голямо желание, да се запозная с тях и да се сприятелим.
Веднъж в почивката, когато пиех кафето си на масичка в самия край на бара, виждам ги хванати за ръце и се движат право към мен. Усмивките им ме разтопиха от удоволствие. Попитаха, може ли да седнат на тази маса , а аз без никакво колебание отговорих, че може и че ми е много приятно, като казах името си. Те се настаниха и след малко се представиха. Тя се казваше Ива, а той Иван. Още от гимназията били заедно, продължили и до днес .
Обичаха се, виждах как потъваха един в друг , сякаш аз не съществувах.
Шепнеха си нещо, докоснали главите си, а аз ги гледах толкова захласнато, че сигурно, в техните очи съм изглеждала много глупаво. Но не бях се наслаждавала никога преди тях, на такава чиста любов. Неусетно се изнизаха годините. След завършване на обучението, се разделихме. Пожелахме си всичко добро и ги оставих толкова влюбени, както когато ги видях за пръв път.
Минаха много години от тогава, не чувах нищо за тях ,но предполагах, че вече са направили семейство и може би имаха и деца. Но животът каквото ще ти направи, няма кой друг. Какво се беше случило, не знам, но отивайки в болницата я виждам, като медицинска сестра. В първия момент не можах да повярвам, защото икономика с медицина, никак не се връзват, но след като се прегърнахме и седнахме на пейката пред лекарския кабинет, тя ми разказа ,че Иван е заминал за Италия, където започнал да изучава медицина. Завършил и останал на работа там. Попитах я, какво стана с тяхната любов, нали от толкова отдавна се обичаха. Да, каза тя, не съм престанала да го обичам, но се намесиха други фактори , за които не ми се говори. Аз се омъжих, имам две дъщери. Не ми тежи, животът така е решил. Разбрах, че и той има семейство и така ще продължим живота си. Минаха още няколко години. Не се бяхме виждали с Ива. Но се наложи да придружавам майка си до областната болница и на слизане от линейката виждам Иван. Като изпаднала в шок го погледнах, а той ми каза само, успокой се, да видим майка ти, после ще говорим. Настаниха мама в хирургия, за да я изследват обстойно, а Иван ме дръпна на страни и каза, че е тук на работа и че и семейството му е тук в града.
Попита ме , дали съм виждала Ива и какво се е случило с нея. Разказах му за нашата среща. Видях как потрепна мускул по бузата му. Погледна ме, стисна ми ръката и каза, че ще се погрижат за майка ми.
Не намерих сили да го попитам, какво се е случило между тях и какви са тези причини, довели до тяхната раздяла. Оставих майка в ръцете на лекарите и се качих на автобуса. На следващия ден, вървя по улицата към дома си и срещам Ива, с двете си деца и съпругът и Алекс. Поздравихме се, тя ме представи , като състудентка от икономическия . А той подавайки ми ръка ме попита, доволна ли съм от професията си. Да , му казах, нямала съм други амбиции. А той погледна към Ива и ми рече, че любовта може да те накара да тръгнеш в друга посока , в която отново да я срещнеш. Разделихме се. Аз продължих по пътя си, като не преставах да мисля върху думите му. Питах се , какво искаше да каже, да не би Ива и Иван, да са се срещнали отново и Алекс по някакъв абсурден начин да е разбрал. Дълго време тази мисъл не ми даваше покой.
Вечер загледана в небето си мислех, защо когато двама души се обичат , нещо им пресича пътя и се разделят. И как, ако са се срещнали отново и са подновили връзката си, как ще продължат, след като имат семейства. Отидох придружител в областната болница на майка ми. Там където работеше Иван. Понеже не се разрешаваше на пушачите да пушат в болницата, излизах на вън…
Една част от двора на болницата беше зле осветена и почти нищо не се виждаше. Два силуета се сляха в едно. Нежно шептяха устните и тишината попиваше въздишките им. Страст и съблазън завладя душите, отприщи се като река. Връхлита телата им див копнеж и изпепелява сърцата им. Толкова време не бяха се виждали, толкова спотаени чувства извираха, като море и заливаха света покрай тях. Нямаше нищо, нито семейства, нито свян, нито задръжки.
Дрехите падаха, като прегорели от слънцето листа. Тихо се свличаха и докосваха замята. Над тях небето намигваше с хиляди ярки звезди. Сякаш подкрепяше тяхната любов, превърнала се в изневяра, не зачитаща чувствата на другите. Така продължи историята на Ива и Иван. Винаги, когато имаше случай и Ива придружаваше болен до областната болница, се повтаряше този любовен сеанс. Тогава животът за тях току що се раждаше, за да ги научи на любов и изневяра.
© Миночка Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мила Роси, колко много ме зарадва с коментара си и поставянето на разказа в любими. Бъди здрава и вдъхновена! Прегръщам те!
-
Колко много съм пропуснала да прочета , Мини! Интересна история и интересно разказана. Успех и от мен!
-
Благодаря ти, Ивита, бъди здрава и вдъхновена!
-
Интересна история, Мини!
Успех!👍 -
Вили, благодаря ти че прочете, коментира и постави разказа в любими! Хубав ден!
-
Мисля, че е точно в целта. Много ми хареса, Мине.
-
Ангел, благодаря ти за подкрепата!
Хубава вечер ти желая! -
И от мен ,Успех!
-
Благодаря ти мила Злати, за подкрепата която ми оказа. Много мило ми стана. Бъди здрава и вдъхновена!
-
Интересна история, разказана увлекателно! От мен имаш глас. Успех, Мини!
-
Дочка, винаги ми доставяш удоволствие, когато посетиш страничката ми и коментираш някое скромно мое произведение. Благодаря ти. Бъди здрава и вдъхновена!
-
Стойчо, благодарна съм, че коментира и постави разказа в любими. Бъди здрав!
-
Интересна история.Добре разказана.И на мен ми е любопитно какво ли ги е разделило... Но авторката го е забулила в тайна
Успех! -
Успех, Миночка!
-
Благодаря ти мила Силвия! Зарадва ме коментара ти и поставянето на разказа в любими. Бъди здрава и вдъхновена.
-
Увлекателно разказваш, Мини. Вплела си много красиви описания. Насладих им се.
-
Ели, много хубав коментар си ми оставила на страницата ми. Зарадва ме и поставянето на разказа в любими. Бъди здрава и вдъхновена!
-
Тази вечната любов! В един момент съдбата се намесва и осуетява свързването на двете души! Но страстта остава и понякога е непреодолима! Миночка, толкова хубаво си описала историята! Успех от мен!
-
Тони, благодаря ти за хубавия коментар, който си ми написала. Зарадва ме много и поставянето на разказа в любими. Нека вечерта ти донесе спокойствие.
-
Историята е интересна, добре си я разказала, история за невъзможната любов, която като кокиче се измъква от снега. Героите носят бремето да живеят по този начин, но любовта им се осъществява. Разбира се, че е изневяра, страстта надделява над морала.
-
Таня, много ме зарадва с коментара си и с поставенето на разказа в любими. Хубава вечер ти желая!
-
Интересно защо са се разделили?
Много хубав разказ!
Поздрави! -
Благодаря за подкрепата , Младен.Коментара ти много ми хареса. Зарадва ме и поставянето на разказа в любими. Бъди благословен!
-
Давам глас, Миночка и ти желая успех в конкурса. Разказваш увлекателно една, доколкото разбрах, автентична история. По повод любовта на Ива и Иван ще кажа класическата мисъл: "Историята се повтаря два пъти - веднъж като трагедия и после като фарс!"
-
Асенчо, благодаря ти че постави разказа в любими! Хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
