На пук на всички банални, любовни истории, тази която ще ви разкажа, все още кара хората от малкото ни градче да настръхват!

Всичко започна преди години, в един слънчев, априлски следобед, когато се чу за някаква катастрофа. Човек изгубил управлението над автомобила си, блъснал и убил мъж и жена, след което избягал. Случило се до гробищния парк. За жената се знаеше, че била дъщерята на един от местните бизнесмени, София! Тя беше двадесет и седем годишна, страшно красива дама. Имаше големи, небесно сини очи, чертите на лицето ѝ бяха, като на кукла, а дългата ѝ руса коса ги подчертаваше идеално. Винаги усмихната и лъчезарна, да не повярва човек, че вече я няма. За мъжа нищо не се каза, освен че у него били открити ключове от паркиран в близост автомобил BMW с номер 3224. Бързо всички се досетиха кой е! Христо, тридесет и девет годишен местен бохем, чието тяло бе покрито с татуировки, от далеч погледнато приличаше на дреха. Имаше брада тип катинар и пиарсинг. Визията му беше леко плашещата, но нямаше по-добър и весел човек от него. Голяма трагедия, а най-странното беше, какво са правили двамата там по едно и също време. Всеки, който ги познаваше и знаеше тяхната история, остана шокиран. 

Месец след погребенията, хората започнаха да шушукат:

Едни казваха,, Митко Скалата ги е прибрал при себе си" Той беше голям техен приятел, загинал в автомобилна катастрофа на тридесет и седем години, не отдавна!

Други с ирония коментираха ,,Не я остави на мира този Ицо и в смъртта" 

София и Христо се бяха запознали седем години по-рано, в ресторанта, в който тя работеше. Опита му за свалка с баналното ,,Това е свободно и аз съм свободен" се оказа неуспешен. Софи изобщо не се впечатляваше от подобни изказвания, а той пък беше от мъжете, които не се отказват лесно.

От този ден, засичайки се някъде Ицо винаги искаше номера на красавицата, тя му го даваше, но никога не отговаряше на обажданията и съобщенията от него. 

Половин година по-късно София излезе на по питие с приятелка в клуба, в който Ицо работеше като барман. Писнало ѝ беше от то ,,този досадник" , за това избра да посети мястото в деня, когато сваляча почива. Само, че и този път не извади късмет. Влизайки го видя на бара да говори с млада жена! 

- Идеално! - помисли си Софи. - Поне няма да досажда! Но пет минути, по-късно Христо се появи пред нея, и с онази чаровна усмивка попита!?

-Добър вечер! Свободно ли е мястото при вас, красавици? 

-Добър вечер! Да, заповядай! А момичето с теб, защо я остави? - промърмори Софи, стараейки се неприязънта и да не проличи.

-Тя ми е просто приятелка! Хайде наздраве, знаеш, че твоята компания  ми е по-приятна от всяка друга! - шеговито подхвърли красивия сваляч подавайки по питие.

В разгара на вечерта, разговора до толкова се задълбочи, че дори не видяха, как момичето, с което Ицката бе по-рано, хвърли чаша по тях, на излизане.

На сутринта клуба затвори. Христо предложи на Софи, с негов колега да я закарат до дома ѝ, понеже беше разбрал по-рано, че са съседи. Отначало тя се колебаеше, после се съгласи, все пак имаше трети човек, какво толкова можеше да стане.

По пътя Ицовият колега отби да си купи храна за вкъщи, а бармана и красавицата останаха в колата. Предната врата беше повредена и на двамата им се наложи да стоят отзад. Христо едва дочака да останат на саме, наведе се и я целуна. Софи доста бързо се дръпна, но в погледа и се четеше, че и хареса. Пристигайки пред дома на младото момиче, Ицо също слезе от колата, целуна я отново и си тръгна. Още преди да се е отдалечил извади телефона си и и написа:

,,Още съм тук а ми липсваш"

Докато София вадеше ключовете, съзря с периферията си силует на едър мъж, стоящ от ляво. Беше Габриел, охранител от същия клуб, голям приятел на Софи и бивш полицай.

- Ох бе Габриеле, какво правиш тук по това време? Изплаши ме! - извика тя обръщайки се рязко.

- Дойдох да ти кажа да внимаваш с този палячо! Нищо добро няма да видиш от него! Женкар и наркоман! - с груб глас и каза охранителя, а след това бързо си тръгна!