Кой точно е той? Любовта на живота ми... или любовника на живота ми?
Телефонът иззвънява... не поглеждам дисплея, мисля за други неща и отговарям механично и някак отнесено.
- Да? - продължавам да се взирам в монитора на компютъра, но секундното забавяне от другата страна на слушалката приковава вниманието ми.
- Свободна ли си? - изрича до болка познатия глас, който толкова време беше единствената музика, която звучеше в главата ми.
- Да, кажи кога и къде. - отговарям, опитвайки се да се придържам към същия безгрижен тон от началото на разговора.
- Излез пред вас след 20 минути, ще мина да те взема.
И затвори. Сърцето ми бие малко по-бързо от обикновено и на устните ми застива една загадъчна усмивка, но това е нормално след разговор с него.
Преобличам се набързо и си слагам лек грим, като междувременно мисля за отношенията ни. Нормално ли е това? Не ме интересува какво мислят другите, искам да изясня цялата ситуация за самата себе си. Спомням си как преди около година бях така безнадежно влюбена в този човек. Колкото и изтъркано да звучи той беше всичко за мен. Без значение с колко момичета излизаше и колко гаджета смени, той запълваше дните и нощите ми с постоянното си присъствие вътре в главата ми. Единственото място, където беше само мой. Така беше преди, но как стоят нещата сега? Изпари ли се цялата тази любов или просто така свикнах с нея, че вече дори не я усещам...? По дяволите, не знам! Знам само, че ако не побързам ще закъснея. Слагам си две капки парфюм, черен молив на очите и се сресвам. Знам, че той не обича тежки гримове и парфюми. Аз също.
Излизам отвън и в същия момент виждам как той се приближава с колата си. Качвам се и след обичайният поздрав и лека целувка отиваме на обичайното място. Влизаме в стаята, той пуска музика, която харесва и на двама ни и съблича връхната си дреха. Аз правя същото. Нещата между нас винаги са били такива - без излишни приказки, минаваме направо към съществената част.
Той се приближава, слага ръце на раменете ми и леко ме притиска към себе си. Сгушвам се в него, както съм правила толкова много пъти. Усещам дъха му в косата си и се чувствам безкрайно сигурна и защитена. Ръцете му леко масажират гърба ми и аз вече усещам познатата тръпка в корема, породена от докосването му. Поглеждам го право в очите, а той приближава лицето си към моето и ме целува. Как само обичам да целувам тези устни... толкова топли и меки, познавам всяко тяхно ъгълче и всяко движение на езика. Той започва да сваля дрехите ми като не спира да ме целува. Прави това нито много бавно, нито много бързо. Съблича ме. Сваля и своите дрехи. Гледам го и имам чувството, че мога да стоя така цял живот. Правим няколко крачки и се отпускаме на леглото. Ръцете му са навсякъде, устните му ме побъркват. Усещам го вътре в мен, върху мен, под мен... навсякъде. Искам да дращя и крещя, но знам, че трябва да внимавам да не му оставя белези, тъй като после няма как да ги обясни на поредната си приятелка. Улавям неговия ритъм и се притискам до него максимално силно... получавам невероятен, разтърсващ оргазъм. Цялото ми тяло изтръпва, зрението ми се замъглява, а в главата ми е само мисълта за това колко щастлива съм в момента. След малко той също свършва и двамата се отдръпваме един от друг, дишайки тежко и накъсано.
- Беше страхотно. - казва той и ме погалва по косата.
Усмихвам се и не казвам нищо. Винаги е страхотно, секса никога не е бил проблем. Жалко и че с всичко останало не е така, но сега не мога да мисля за това. Лежим така още известно време, заслушани в музиката и говорейки си за неангажиращи неща. Мога да остана така цяла вечност, но вече е късно и трябва да се прибирам. Ставаме, обличаме се и отново се качваме в колата. По пътя към къщи телефона му звънва. Той вдига и казва, че идва след малко. Спира пред дома ми. Последна целувка и аз слизам от колата с уговорката, че скоро пак ще се видим. Той потегля, аз аз влизам в къщи. Събличам се, пускам си музика и си лягам. Мисля за това, което се случи. Мисля защо се случи и дали е правилно това, което върша? С усмивка си припомняам върховното удоволствие, което изпитвам, когато съм с него. Още чувам в главата си стоновете му и прошепнатите думи. Знам, че не е само с мен, но не ме интересува. Тези часове са само наши и никой не може да се вмъкне в тях.
След няколко минути вече мисля за това какво ще правя утре и какво трябва да свърша. Не съм забравила какво се случи преди по-малко от час. Просто не мисля за това. Умът ми се насочва към съвсем други хора и събития. Някои ме засягат, други не толкова... просто релаксирам.
Само дето така и не можах да си обясня това любов ли е??? Или просто... правене на любов??? Мамка му, няма значение. Заспивам. Утре трябва да ставам рано, тъй като съм на училище. Лека нощ!