ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?
Красива и слънчева есен! Ей, тия цигани, какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата!
Красив и слънчев е и денят ми, забързана в своето ежедневие, сред потока от хора - срещам поглед - топъл и смутен... на витрината (уви!) на магазина... Отминаваме, като винаги - далечни и чужди, свили се в своите спомени... ученическата любов... първите трепети на сърцето, първите терзания на душата... аз чаках, а ти така и не се реши... младежки свян...
И сега, почувствах как погледа ти на витрината ми каза всичко - ти още ме обичаш... може би, но се забърза към дома си, към семейството си... Аз също те обичам още... може би... но отминах забързана към дома си, към семейството си.
Но в този един миг - целунаха се сърцата ни, в този един миг - целунаха се душите ни, в този един миг се сляха погледите ни, сля се любовта ни... в този един миг...
"О, МИГ, СПРИ!"
Но... мигът не спря, както не спряхме и ние. Отминахме, свели погледи. Отминахме, без да докоснем ръцете си ...