Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойде в това отвратително време. Нямам представа къде са ви документите.
Тео се опитваше да не гледа вълнуващите се и надигащи от поетият въздух гърди, препасани с тънкият чаршаф.
- Съжалявам, че се наложи да ви съблека, но това бе начинът да сваля температурата !
- Знам, че подписахме и обещах да не те притеснявам, но…Така се случи, а и не искам да имаш проблеми, заради мен. Ако се наложи да ми търсят плащане по съдебен ред, сигурно полицията първо на теб ще се обади, та…
- Чакай! – Тео вдигна ръка. Веждите му бяха сключени, но очите му се впиха в нейните. – Познаваш ли ме?
Свитлана кимна с глава.
- И? – очакващо я гледаше той.
- Вие сте мой съпруг, а аз Ваша жена по документи. Да, купих си тов ...