Мила разтърка сънливо очи.Прозя се шрико и на лицето и грейна щаслива усмивка.Протегна се в леглото, завъртя се на другата страна.Нямаше намерение да става още.Искаше да се излежава, да се гуши сънливо в топлите завивки и да се наслаждава на онова прелестно чувство, с което винаги се будеше след прекрасен сън.
А тази нощ тя пак го сънува.Сънува момчето с чаровната усмивка, принцът от нейните сънища, както го наричаше мислено, защото тя с никого не споделяше тези съкровенни и мечтани сънища, за да не би да срещне подигравка или присмех.А и как да ги сподели - тя не беше вече дете, което да вярва на вълшебни приказки, на красиви сънища и разни други неща присъстващи само в искрените дестки мечти, в онзи магичен и палав детски свят в който всичко ти се вижда възможно и толкова просто....
Първото нещо което си помисли, колко е щаслива, че отново пак сънува толкова нежни и красиви сънища Защото тя беше на мнение че сънищата определят целият ти следващ ден.Съдеше по самата себе си.Колко разл ...