Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:

            – И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?

            – Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!

Назад, назад няколко крачки, все така безшумно се обърна и се върна в кабинета си. Седна и в несвяст подпря главата с две ръце.

            – Д-р Кръстева, добре ли сте? - стреснато я извади от унеса гласът на сестрата.

         – Няма проблем, не съм закусвала. Иди до сестринската и ангажирай още една колежка за 13.15, имам назначена манипулация, за която ще ми трябвате две асистентки. После ще ти обясня какво да подготвиш! - с пресилена усмивка и спокойствие отговори докторката и вдигна глава - Пусни следващия да влезе, ако обичаш!

           Думите на новата от сестринската стая още кънтяха в ушите ѝ и не можеше да ги преосмисли и приеме, но нямаше време за това сега, довечера на спокойствие ще му мисли.

           В един и половина на обед съпругът ѝ, д-р Кръстев, както обикновено ѝ донесе обяда, но съсредоточена в пациента си, дори не вдигна глава да го погледне, само едно по навик "мерси" се откъсна от устата ѝ.

           Вечерта Калинка, по мъж доктор Кръстева, се опита да хапне нещо, но апетитът ѝ беше останал още днес пред полуотворената врата, в която не можа да намери сили да влезе. Изпъна се пред телевизора в спалнята и се вторачи с невиждащи очи в него. Вместо него виждаше последните почти седем години от живота си.

          Видя се как още начинаеща дерматоложка отиваше с желание и амбиция на работа, как не обръщаше внимание на нищо друго до деня, в който зам.шефът на съседното отделение не ѝ наруши дневния порядък и привлече вниманието ѝ. От завършването нямаше връзка, но и не мислеше за такава. В медицинския нещата ставаха стихийно по "за нощ", всеки имаше някакви бъдещи планове, които за момента не включваха обвързвания.

Малко след като се дипломира, Калинка напусна семейното жилище с мама и татко и се премести в гарсониерата. И без това от почти година нямаше дори и квартиранти, а родителите ѝ я прехвърлиха на единственото си дете.

         Д-р Кръстев беше сигурно най-красивият свободен лекар в цялата болница и не оставаше незабележим с безупречния си външен вид, самоуверената походка и изисканите маниери.

           В началото неволно се засичаха в асансьора, след 3-тия път той започна да я поздравява, след 5-тия вече към поздрава да прибавя и по комплимент.

          Докато го приемаше като нормално между колеги, изведнъж Калинка се усети, че отивайки на работа, вече копнееше за поздравите и комплиментите му. Беше вече утвърден лекар с име, на прага на "средната възраст", и без това недостигът на анестезиолози ги правеше незаменими и твърде уважавани.

            Как до сега никоя не го беше впрегнала в семейния хомот, като че ли само нея е чакал! Нормално по човешки си разсъждаваше тогава младата красива докторка без и за миг да се усъмни, че зад изисканите маниери се крие едно голямо его, нарцисист, който само заради възрастта вече се оглеждаше за съпруга, а не от мечти за семейно щастие и дечурлига.

             Освен това една такава красива и обещаваща успешна лекарка като спътница само би допълнила публичния му имидж на отличен специалист и вече с добра кариера, отскоро беше станал и заместник шеф на отделение.

           Нещата се развиха за няколко месеца, сватбата беше като по филмите, с отделен коктейл и в болницата. Докторът беше вложил първоначални пари в нов апартамент в т.н. "защитен комплекс", но докато го построят, трябваха още, не малко. Калинка предложи (без право на обжалване), да продаде гарсониерата и да отидат за няколко месеца я при неговите, я при нейните родители, през това време и двамата щяха да теглят заеми, имаха възможности и трябваше да ги използват, беше лаконичният ѝ довод. След опита му да изнесе тирада на тема "Аз съм Мъжът и трябва сам да се погрижа за семейството си", той неволно се съгласи с нея.

             И ето я сега самотна в красивото им жилище, след няколко години брак, без дете, без коте, с разбити нерви в последните 3-4 години да ходи само по колеги и да си прави всички възможни изследвания и тестове, които всеки път доказваха, че всичко ь е наред, само дето не забременяваше. Още преди време Кръстев си направи спермограма, и нямаше никакъв проблем и при него. Остана ѝ само да го моли за изкуствено осеменяване, но той не искаше да даде материал под предлог, че няма причина да се случи естествено, "нека изчакаме още малко". С това изчакване "още малко" Калинка се вманиачи в желанието си да стане майка, пристрасти се към храната и поналя стройната си фигура от "вси страни", което пък доведе до подигравки от негова страна, като въобще не се опитваше да бъде деликатен. Стана язвителен, критичен, непрекъснато намираше в какво да я упрекне и унижи, започна да взима дежурства и в клиниката по бъбречни до парка "Заимов", в почивните дни или беше на дежурство. или с колеги играеше бридж-белот, а тя все повече се затваряше в себе си и дори спря да го пита къде ходи и да му звъни.

             До днес. Преосмисляйки тези години осъзна, че е била само придатък към живота му. Най-много я заболя, че му имаше доверие, докато на него и грам не му е пукало за нея.

Изведнъж рязко скочи от леглото, грабна телефона си и му звънна:

             – Ало, скъпи, тази вечер ще се прибираш ли?

           – Да, скъпа, след малко, с колега сме на по питие. Лягай си, ако искаш. До скоро. - този път се заслуша в шумовете и не чу никакъв: на по питие, а толкова тихо? Пред колегите, родителите им, с които все по-рядко се виждаха, пред съседите, отношенията си им оставаха безупречни.

            – Къде съм била до сега, къде ми е бил акълът! - загледа се в телевизора и реши така да го изчака, този път няма да си ляга.

            Не беше честно, само дни до седмата годишнина от сватбата им, всичко това да ѝ се стовари като гръм от ясно небе. Но се стовари. Нямаше връщане.

          Когато Кръстев се прибра, на прага на спалнята се сепна, че не заварва Калинка заспала, и без да пали лампата, започна да се съблича.

            – Добре дошъл, скъпи, спокойно, не спя - с премерен тон го посрещна. - Тези дни ще получиш документите за развод! - вече тонът ѝ премина в остър и висок.

           – Скъпа, ангажирал съм места в нашия първи семеен ресторант в Драгалевци за годишнината ни за другата седмица, и гости съм поканил вече! - проговори Кръстев все едно не я чува.

            – Не ме ли чуваш, искам развод! Толкова години си ме заблуждавал, защо не знаех за вазектомията ти?

           – О, скъпа, това беше една от изненадите ми за годишнината, мисля да я премахна, виждам колко е важно за теб да имаме дете, а вече и аз искам.

          Общ апартамент, придобит по време на брака, неговият апартамент-мечта, "да не съм луд да ѝ дам развод"?... С младата красива Рени от регистратурата за любовница, какво да прави? Тая патка толкова години си живееше в сянка, какво ѝ стана изведнъж?

Калинка съзнаваше, че прави опит да я омилостиви и смени насоката, но трябваше да провери и други "неща".

          – Добре, скъпи, да си лягаме, имаш право - отговори тя и легна настрани. Докато Кръстев се върне от банята, тя вече се правеше на заспала. Точно сега, когато гняв я изпълваше отвсякъде, не е време за разговор.

        На другия ден Калинка щателно прегледа и се зарови във всичките им сметки. Още преди време беше му обърнала внимание, че не внася пари в семейната им сметка, Кръстев все намираше някакво оправдание и вкарваше някаква сума след забележките ѝ. Миналият месец ѝ се наложи доста да плати за някаква подмяна на тръби към абонатната, тогава семейната сметка се беше изпразнила кой знае как, отново. Хм, и този месец не беше прехвърлил нищо.

          След два дни с подпитвания, пързалки неволни клюки и подслушвания между сестрите и колегите, а когато и в лабораторията дочу, че "д=р Рени Кръстева" от регистратурата пак е със скъпарски обувки, вече наниза картинката. Д-р Рени Кръстева - Рени Антонова Стоева - вече ѝ за подигравка я бяха взели! Значи по новата рецепционистка е изтичала семейната сметка!

         Вечерта Кръстев се прибра с букет любимите ѝ лилави рози кутия бонбони, повтори снощните си думи и с най-прекрасния лиричен глас ѝ издекламира, че се е оженил за нея и друга не иска, защото още като я е видял е решил, че тя е жената на живота му и друга не иска. И ако нещо е грешил, направил го е от мъжка глупост и суета.

Калинка му отговори, че решението ѝ за развода е твърдо, но като го послуша още малко как почти се разрева, заключи, че няма нищо да предприема до празника им и няма да казва на никой, обеща да си даде време да размисли.

        Така тихо минаха дните до вечерта на годишнината, Калинка се срещна с адвокат и започна да подготвя документите за развод, Кръстев стана оня същият влюбен мъж от началото на брака им, язвителният тон и подигравките и униженията бяха заменени с кафе и закуска в леглото, изведнъж дежурствата в другата клиника се изпариха, вечеряха заедно като в доброто старо време.

Една седмица, в която всеки зад гърба на другия плетеше собствената си кошница.

До фаталната вечер.

        В ресторанта всичко мина както е редно - пищно и разточително, с толкова мили пожелания и подаръци, които половин час товареха в колата след това.

Калинка не пи под предлог, че взима някакви лекарства против алергия. В багажника и на задната седалка имаше подаръци и цветя, Калинка седна на шофьорското място и потеглиха към града. Малко преди околовръстното Кръстев я помоли да спре, да "източи бойлера". Калинка отби и спря, той слезе и остави вратата си широко отворена. Така ги намери полицията след сигнал на друг преминаващ от там водач - Калинка простреляна през отворената врата,  и двете широко отворени, вероятно шофьорката да се разхлади в задушната юлска нощ,  а Кръстев прострелян паднал до багажника, вероятно когато се е връщал да седне на мястото си.

        Така осъмнаха сутрешните новини, с простреляно семейство лекари преди околовръстното. Жабката беше преровена, липсваха чантата на Калинка и всички документи. На вид всичко изглеждаше като опит за грабеж, само нещо не се връзваше - защо не бяха преровили и джобовете на мъжа, а беше ограбена само жената зад волана? Или е идвал друг автомобил и ги е прекъснал?

След няколко дена, след като излезе балистичната експертиза, всичко бързо си дойде на мястото. Същото оръжие е било използвано преди около 2 години в опит за покушение срещу строителен предприемач в центъра на София.         

         Тогава е имало и заподозрян, но не откриха оръжието и следствието увисна. Сега стигнаха до заподозрения, оказа се приятелят на "Рени Кръстева", Рени пък любовница на простреляния лекар, жената на лекаря пък подготвяла документи за развод, със седмица преди това направена от мъжа ѝ доста солидна застраховка. Притисната до стената, Рени си изпя всичко след обещание да бъде снето обвинението срещу нея в съучастие в двойно убийство. Кръстев споделил с нея, че търси в нета да наеме някой да очисти жена му, говорел ѝ за светлите си планове да заживеят заедно, споменал и за застраховката, която направил на жена си. А Рени се сетила, че има познат, който може да свърши работа, да не се рови да търси, защото може да попадне на някое подставено ченге. Така го придумала срещу доста добра сума (заради дискретността), да му свърши услугата. Че защо пък и да не се ожени а него, доста пари ще лапне и от застраховката, и жилището му жилище, и авторитетен и уважаван съпруг - лошо ли е да си уреди живота?

          Само дето не е трябвало и той да бъде застрелян, за това е слязъл от колата.

Но на Кръстев и през ум не му е минавало, че любовната фигура не е триъгълник, а четириъгълник, че и любовницата си има любовник и тоя любовник на момента решил, обсебен от ревност, да се освободи от неудобния свидетел и конкурент - д-р Кръстев.

          А на Рени "Кръстева" пък - че приятелят ѝ вече имал план за бягство и че въобще не му било до нея и нямал намерение да дели парите с нея, защото изчаквал само изгоден случай като този да залеби и да си бие камшика зад граница.