линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
8 мая 2013 г., 09:53  

Любовни пролуки 

  Проза » Другие
700 1 8
1 мин за четене

Любовни пролуки

напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш
а казват мъдрите че си единствено Любов
способна да не съди грешната им съвест
играейки си с тях не осъзнаваш чувството
но мисълта повярва в чудото му и възкръсна

ти искаш винаги да са наблизо да са заедно
да носят даровете на съдбата си безропотно
съмнявам се че стадото милее свободата си
оградите ти винаги са според него сигурни
стабилни и достатъчно високи та ти когато
прецениш че времето изисква под строй да
стрижеш колиш храниш и поиш като стопанин
напипваш ли у хората любовните пролуки

които пречат на душите им да са еднакви
но ти нали си единак а те са жертвената група
щом хапнеш ги оставяш на полянката да хрупат
за всяка страст си имаш мит и с него поучаваш
способен ли си да не съдиш собствената съвест
да носиш даровете на съдбата си безропотно
когато стадото започне да милее свободата си
и твоите огради се окажат стъпкани и изпочупени

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Хареса ми. Ама ти си много добра!
  • Харесва ми!!!Поезия и философия!Wali/ Виолета Томова/
  • Благодаря, Никола Благодаря на г-н Колев за помощта с форматирането на текста. Дани, Благодаря за оценката.
  • Благодаря, Виктор! Много си добър в загадките. Преди време попаднах и следвам това произведение: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=298162 . Нямам идея как ще завърши историята, но ми харесва нестандартното мислене на авторката.
    Хубавена, Благодаря ти!
  • Прочетох го няколко пъти. Улавям ритъм. Остана ми това. "Любовните пролуки" И взех да мисля защо тези пролуки да пречат на душите да са еднакви след като всички сме равни пред любовта. После си представих един безкраен ред еднакви метални роботи които взеха да се пропукват и от пуканатините започна да извира светлина.....Мисля че в това произведение има повече от колкото мога да усетя.
  • Благодаря ти, Роси, напоследък и аз се замислям, четейки произведенията на хората за какво ли не. Поздрави от мен Извинявам се за гадното форматиране, но текстовия редактор има някакъв бъг и при качване подава публикацията правилно, но при "достъпването" се получава разминаване в редовете.
  • Интересно... Замислих се.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??