„Благинка е да си имаш любовница! Като се прибереш у дома и жената почне да ти дудне защо си закъснял, как била изстинала вечерята, какво там трябвало за децата и ти се доще да идеш в кръчмата и до утре да не се прибираш. Пък като идеш при любовницата, какво? Посрещне те с целувка, седнете, пък си поприказвате, като гаджета, дето има една приказка, няма да ти опява защо малко пари си донесъл, няма да те занимава с готвене и с чистене. Олеква ти на душата, като идеш при любовницата!”, така казваше на времето Виктор. Ама изглежда, че Виктор беше малко по-умен от мен, та знаеше как да върти и жена, и любовница.
Аз Виктор винаги съм си го имал за авторитет. Нас съдбата малко странно ни срещна. В някаква си там дискотека бяхме и дойде едно девойче да танцува с мене, взе едни ръце да пуска, след ръцете и езици... И след нея се зададе и един мъж, цяла канара, Виктор де. Взе да ми се обяснява, че това била неговата приятелка, да не съм я пипал и така... Излязохме пред дискотеката, уж да изясним въпроса, ама до бой не стигнахме. Две приказки разменихме и стана ясно, че оная шаврантия е виновна за проблема. Влязохме си вътре като първи приятели и седнахме да пием заедно. Та от тогава вярно си станахме първи приятели. Жива и здрава да е... абе оная, вече не ù помня името, че така се срещнахме заради нея.
Виктор беше десетина години по-голям от мен, ама си бяхме на един акъл. И за пиене, и за ходене по жени, и за ходене по лов и риболов за всичко си пасвахме. Ама винаги идва един момент в човешкия живот, в който нещата добиват други измерения. За Виктор този момент дойде скоро, казваше се Анна моментът. Откак се запозна с Анчето и уж се кротна. Останах си без компания. Тръгна с някой на дискотека и се почнат едни приказки „Ама аз ще си ходя, че съм утре рано на работа...”. При Виктор такива положения нямаше, тръгнал ли е на нощен живот, ще си изживее цялата нощ пълноценно. Поне на лов като тръгнех, не ме изоставяше.
Поживяхме колко поживяхме и Викторчо ме застрелва един ден с новина „Ще се женя, Цецо, каня те на сватба!”. Ей, от всеки ги бях очаквал тия дум, ама баш Виктор да ми ги каже, не си го бях представял никога.
Виктор спретна сватба за чудо и приказ и заживяха с Анна спокойно и щастливо. Аз си останах верния приятел на Виктор, макар че рядко се виждахме вече. И малко след втория рожден ден на сина му, моят верен приятел пак ме застрелва с новина „Цецо, да знаеш каква любовница си намерих!”. Ех, тоя Виктор, котка по гръб не пада! И взе да ми разправя колко е хубаво да си имаш любовница. Викам му „Абе, ей, момче, какви любовници, какви пет лева? Анчето, ако разбере, какво ще те прави? Жена като слънце си имаш, че и малко отгоре, тръгнал си с чужди жени да се разправяш!”. Ама той си знае, ред не мога да му слагам.
Завъртя се за пореден път колелото на живота и дойде и мойта сляпа неделя. Мойта се казваше Анелия, и на мойта името с „А” започваше. И сватба си вдигнахме подобаваща, след година време и кръщене направихме.
И как, мислите, ми се засука живота? Прибирам се каталясал от работа и жената от вратата ме почне „Свали ги тия кални обувки, няма само по тебе на чистя! Стига си висял пред телевизора, ами погледи прахосмукачката, че втора седмица не работи като хората!”. И взех да го разбирам бате Виктор колко е страшно да си нямаш жена, дето да те разбира.
А как по-друго щеше да е, ако се прибера от работа и жената ме посрещне с усмивка и ми каже „Добре дошъл, Цецко! Уморен ли си от работата? Ела, поседи, почини си, пък погледни прахосмукачката, че нещо се е развалила...” Няма, братче! Само вика по мене, само опява! „На Тошева от втория етаж мъжът ù днес се прибра с огромен букет, а тя даже рожден ден няма! Ти защо не правиш такива работи за мен? Кога, Цветане, ми подари едно цветенце, да си го гледам и да се радвам, че мъжът ми се е сетил за мен!” Кога я награбя да я занеса в спалнята и извие глас до небесата „Пусни ме, бе! Ще си лягам да спя, че днеска цял ден готвя, чистя, детето, прането...”
Викторе, прав си, батенцето ми. Ама като ми обясняваше колко е рахат да си имаш любовница, да ми беше обяснил поне какви са тънкостите на материята.
И ето след два месеца се обзаведох и аз с любовница! Жена, та дрънка, както се казва! Симпатична, поддържана, свежа и забавна. След работа минавам първо при любовницата. Тя, жената, Данчето се казваше, още от вратата като ме види и ме целува. „Влез, Цветан! Кафенце искаш ли?” Тя Цветан ми викаше, няма Цецо, няма Цветане. Цветан и точка!
Аз не, че не си обичах мойта Анелка, ама по-добре ми беше да си ходя при Данчето. Взех да го разбирам Виктор някога какво ми говореше. Данчето няма да седне да ми обяснява за изкипялото мляко и за прането, дето съхне на простора, а ще седне да ме занимава с културни теми. Ще ми разкаже за някой филм, за някое научно изследване, за парцалки и дрънкулки по магазините... Не, че и мойта Анелка не гледаше филми и не четеше вестници, ама тя си беше вперила погледа само в къщата и само за къщата ми говореше.
Аз на Анелката съм ù подарявал цветя само като бяхме гаджета, а на Данчето взех всеки ден да ù нося по нещичко. Днеска цветенце, утре кристално слонче или блузка. Взех да се привързвам към тая жена. Телефон ù купих, сметка на мое име ù направих...
Живеехме си щастливо така, тримата – аз, Анелката и Данчето. Обаче дойде кризата и ни развали хубавия живот. Заплатата почти на половина ми я отрязаха и това първо на Данчето се отрази. Спрях ù телефона, все по-рядко взех да ù се появявам с подаръци в ръцете. И тогава я разбрах и тя какъв е урсуз. Взе и тя като жената все да ми натяква „Ти вече не ме обичаш, вече едно цветенце не щеш да ми подариш!” Ето ти още една латерна на главата! Викторе, брате, къде ме изпрати!? Две жени да ми пилят на главата! Не една, две!
Не ми се разделяше с Данчето, ама тя сама така си го направи! И до какъв извод стигнах ли? Жените са необходимо зло, като си имаш една, колкото и ще да не те слуша, тя ти е достатъчна, с друга не се захващай! И си стоя сега с жената, дето само ми опява за щяло и за нещяло и за любовници не ща и да чувам! Пък Виктор как се оправя... Да не съм му на мястото!
© Нона Все права защищены
Така му се пада на лирическия и коментарът под мен... много на място
Мнителна!