16 мин за четене
Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатление, защото първо селото беше малко; второ всички бяха малко чалнати; и трето, той знаеше, че човек искрено се интересува единствено от себе си.
Много обичаше да захапе стрък сочна зелена трева между зъбите си, и така да ходи.
Аромата на прясна трева го караше да се чувства жив, както може би действа на всеки човек, и той се чувстваше жив и доволен.
Сигурно и кучките изпитваха същото, защото шаваха като изтървани, гледаха да не изпуснат някой аромат, ровейки непрекъснато в дълбоката трева, влизайки и излизайки от пътеката в гората, и обратно.
Почти идилия.
Тия разходки си бяха един вид разпускане, защото така или иначе наоколо си беше само гора, доста еднообразна, без кой знае каква трудност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация