Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатление, защото първо селото беше малко; второ всички бяха малко чалнати; и трето, той знаеше, че човек искрено се интересува единствено от себе си.
Много обичаше да захапе стрък сочна зелена трева между зъбите си, и така да ходи.
Аромата на прясна трева го караше да се чувства жив, както може би действа на всеки човек, и той се чувстваше жив и доволен.
Сигурно и кучките изпитваха същото, защото шаваха като изтървани, гледаха да не изпуснат някой аромат, ровейки непрекъснато в дълбоката трева, влизайки и излизайки от пътеката в гората, и обратно.
Почти идилия.
Тия разходки си бяха един вид разпускане, защото така или иначе наоколо си беше само гора, доста еднообразна, без кой знае каква трудност ...