3 нояб. 2011 г., 20:46

Любовното дихание на цветовете 

  Проза » Литературные очерки
1723 0 2
5 мин за четене

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели, познати, а навярно и бивши ученици, той е само Жоро? Толкова колоритен, колкото и картините му. И многостранен, като сюжетите. Жоро художник, бивш преподавател в ХГ „Д.Добрович”, страстен рибар, още по-страстен цветар, понякога и гъбар, със сигурност мераклия градинар на вилата, забавен разказвач на вицове и не на последно място – съпруг, баща и дядо. Жоро Брадата… артист по душа и призвание.

ИЗЛОЖБАТА

Пастелите, които Жоро е подредил в галерия „Май”, наистина са впечатляващи не само заради съвършената техника, а и за сюжетите, където всеки би открил съкровено място и за своята душа. Захлас и пълно омайване – това е първото впечатление от картините, излъчващи различни настроения и състояния, но обединени от прозорливото око на твореца и най-вече, от любовта на майсторската ръка, дала живот на сухия пастел. Не зная към какво се привързах най-силно. Може би към „Братя”, две познати и на мен дървета, които Жоро вижда всеки ден, когато е на вилата и може да наблюдава как се изменят във всеки сезон, как се крепят срещу вятъра и как побират в себе си историята на цялата местност… Или ирисите, тези нежни лилави цветове, от които като че идва и ухание. Няма как да подминеш и онези призрачно потънали в мъгла лозници, танцуващи във вечния кръговрат между човешкия труд, грижата за тях, натежалите чепки от плод и искрящите пръски от червената течност. Между изящните клони  витае този дух, те са застинали в спокойствие, уморени от лятната жега и  притихнали в очакване на пролетното събуждане.

Различни асоциации събуждат и пейзажите, чрез които потъваш в хладните сенки на гората, оглеждаш се във водата, приисква ти се да тръгнеш по онзи път, който води незнайно накъде. А цветята, тези изумителни природни творения, побрали толкова цветове и красота? Към тях Жоро се е отнесъл с цялата любов, която е събрал в сърцето си. Той не е рисувал, той е изкарал нишки от душата си и с тях е галил картона, толкова нежност и любов има между листенцата и тичинките на цветята. И една картина, наречена „Привързаност”. На плетен стол са се отпуснали баба и внуче. Тя, с уморен поглед, с посребрени коси  и ръце, обгърнали притихналото отпуснато телце на малкия Криси. Струва ти се, че в такъв сладък унес може да са прекарали цял ден, усеща се топлината и безмерната обич между двамата, привързаността и любовта, обединила и тримата в рамките на картината. И въпреки ограниченията ù, оттам продължава обичта и привързаността между тях във времето. В такъв случай красивото чувство няма измерения!

ПРИЯТЕЛИТЕ

Това наистина събитие в културния живот на града събра почти всички колеги на Жоро, които искрено се радваха на неговия хъс и желание да рисува.

Тодор ТЕРЗИЕВ, художник: Жоро е майстор на пастела, спор няма! Явно, че графиката не му достига и посяга към цветовете. Пастелът е по-близка като техника до графичната, но Жоро показва завидно чувство за колорит. На мен лично много ми допадна картината с лозите и ирисите. Пейзажите от Сливен също са впечатляващи и всичко е издържано технически. Голям естет е Жоро!

Доц. Йордан ПАРУШЕВ, преподавател във ВТУ „Кирил и Методий”: Великолепна изложба! След толкова години на очакване Жоро да се появи на „сцената”, това се случи. Някои от пастелите са показвани на общи изложби, други са съвсем нови. Жоро има изключително изящен рисунък и великолепни композиции и настроения. Лично аз много се радвам, това е плод на неговото обмисляне и осмисляне на природата. И като плод виждаме безкрайно красиви резултати. Много се радвам, че колегите от това поколение не спират да творят. Велин Динев също напоследък рисува усилено. А аз като по-млад само мога да се радвам на това. Приемам тази изложба на емоционално и високо ниво, защото веднага личи, че става въпрос за човек, който е учил и не е проблем да пресъздаде това, което е научил.

Петър КАЙРАКОВ, художник: Жоро е художник от друго поколение, на години може да ми е баща. Придържа се към натурата, импресионист, който впечатлява с рисунъка. Мисля, че в изложбата има много светлина и тя създава нещо божествено. Жоро е перфекционист, държи на чувството и детайла. Това идва от уменията му в графиката, което е точно изкуство. Може би затова пейзажите му са такива. Личи, че обича натурата, обича истинските, земните неща, защото той е абсолютно земен човек.

Музата-вдъхновителка е Данчето Янакиева, жената, която е до Жоро в капризи, настроения, терзания и всичко онова, което съпътства семейния живот и в прибавка  чудатостите на човека на изкуството. Тя е лаконична: Странни типове са художниците! Трудно се живее с тях! Иначе Жоро си е страхотен…

- Жоро, омръзна ли ти графиката, или душата ти така се е преизпълнила с цветове, че посегна към пастела?

- Графичната техника, с която работех, е акватинт. Това ме принуждаваше да дишам азотен окис, който повреди зъбите и дробовете ми. Казах си, че това ми стига! Техниката на акватинтата се доближава до въглена, а той от своя страна до пастела. Без да искам започнаха да рисувам с него и така се почна. Но когато са в ателието ми, което е със северна светлина (най-доброто осветление за живопис б.а.) картините с пастел имат съвсем друго излъчване! Тогава мога да видя и душата си, защото аз рисувам с душа и сърце.

- Освен хубавата възраст, който закръгли на връх Гергьовден, какво друго те провокира да направиш Деня на будителите и празник на живописта?

- Дошло му е времето! Иначе като провокация може да се окаже всичко, което виждат очите ми – човек, природа, село, цветя… За мен, който не обича цветята, не обича нито хората, нито природата.

- Може би от тях идва вдъхновението ти?

- Технологично едва ли някой може да определи откъде иде това вдъхновение. При мен се случва в онзи момент, когато започна да разнасям с пръст цветовете. Тогава всичко оживява!

- Кое е онова съвършенство в цветовете, което кара душата ти да се пренесе в картината така, че това да се усети и от зрителите?

- Любовта! Много обичам това, което правя. Творчеството е изблик на свобода на душата. А ако започне да се получава, това е и вдъхновение. Понякога, когато почна да рисувам, нещо като че ме възпира. Тогава оставям всичко за един ден. А когато настъпи нощта, като че започвам да живея с картината и това, което трябва да направя. Може да загубя известно време за такова осмисляне, но после нещата се получават като че са направени на един дъх. Затова си мисля, че в бъдеще ми предстоят още по-хубави картини. Няма как, развиваме се! Годините нямат значение!

Латинка Минкова

в. Сливенски новини

 

 

 

© Латинка Минкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти! Може би затова пиша добре за художници и картини, защото изкуството не ми е чуждо.Чувствам го, усещам го, разбирам го...
  • Ти самата рисуваш добре.
    Поздрав, Латинка. Хареса ми!
Предложения
: ??:??