Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха обратно пропорционални. Тя беше много привлекателна, образована жена със собствен бизнес. Всичко това ù беше помогнало да се сдобие с дом, обзаведен по всички правила на модата и със спортна кола – мечта както за мъжете, така и за жените. За какво, обаче, ù беше богатството, след като нямаше с кого да го сподели? Не, че не беше желана – напротив. Много мъже с радост биха оформили „идеалната двойка” с нея, но като всеки човек, останал сам на тази възраст, тя все повече завишаваше критериите за подходящ партньор, с когото да кръстоса гените си. Постепенно това, да намира недостатъци в мъжете, се превърна в нейно хоби, на което се наслаждаваше със странна смесица от садизъм и мазохизъм. До тоз ...