Реших да сляза в кафето на фирмата, преди да се кача при г-н Филипов. Ненавиждах да го наричам така, защото въпреки всичко той беше мой баща и дори да не му е приятно моето присъствие тук, то той трябваше да ме търпи, защото аз Антон Демиров бях единствен наследник на империята. И ако имаше други планове, за които не зная, то със сигурност някой ден щях да разбера и тогава с него щеше да е свършено. Щях да го унищожа, да го оставя в онази къща на провинцията, където ме беше оставял толкова много пъти сам. Щях да го накарам да съжалява за целият психически тормоз, който упражняваше тогава. Затова,, изпитвам огромно желание да изпия едно уиски, но точно, когато отпивам голяма глътка алкохол погледът ми е привлечен от силует, който бегло преминава от вън. Тъмните ми очи наблюдават образа от отсрещната страна на прозореца. Не вярвам, че мъртвите могат да възкръсват! Не вярвам, че има живот и след смъртта! Не вярвам,но въпреки всичко виждам Филип! После образът му изчезва, сякаш е накакъв п ...