А да поговорим за любовта на любовниците. Любовта, която лепне от телесни сокове отвън и изсушава отвътре. И затова си мислиш, че си лек. Защото те изпива. Любовта, свързана със докосване. Със секс. С изневяра, болка, ревност, грозно, красиво, свързана с тялото ти и душата ти, които за първи път искат толкова силно да бъдат част от някого, че те карат да проиграваш и живота си, и стотинките си в името на една вечер. „Още когато го видях, почувствах, че искам да го имам. Беше много различен от това, което харесвам, но нещо ме сви в корема. Нали знаеш, как понякога няма значение нищо друго, освен мига, в който осъзнаваш, че го искаш. Не ме докосваше, а аз знаех точно как ще го прави. Макар че изглеждаше невъзможно. Макар че не личеше да ме иска. Нали си имал такива мигове, в които колкото и да е неприлично да докосваш някого, не можеш да спреш да го правиш малко по-дълго от приличното?” „Още когато я видях, знаех, че винаги съм искал да бъда точно в нея. Да ù покажа как най-добре може да ...