Любовта, от която умирах
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желание е да обичам и да бъда обичана. Душата ми живее с надеждата, че някой ден ще ме погледнеш, ще ме обикнеш както те обичам аз. За мен си всичко! Поглеждам небето и виждам очите ти. Поглеждам слънцето и виждам усмивката ти, душата ти, в която не успях да надникна. Копнея да те видя, да те докосна, да те усетя само за миг, но ти си така далече от мен. Сълзи напират в очите ми, а аз не мога да ги спра. Плача, а навън вали... Капка по капка изливам душата си, сърцето си пред теб. Подарявам ти всичко! Вземи душата ми, вземи сърцето ми, за да не страдам. Някой ден моето крехко и невинно сърчице ще се пръсне от любовта, която изпитвам. Любов, от която аз умирах бавно всеки ден, всеки час, всяка мину ...